"Сара" - Теодора II

В съзнанието на поколения тази българска владетелка е олицетворение на процесите на разпадане на царското семейство и държавата, които водят България към пропаст. Поне така ни внушава самото заглавие на едноименната пиеса на Иван Вазов (1907). Измислица на великият ни писател е и името Сара. Навсякъде в историята тя е позната с името Теодора. И всъщност историята е за негативното въздействие на една любовна драма върху съдбата на държавата. Така най-често е възприеман и оценяван този безпрецедентен случай в династичната история на България и Средновековна Европа.

Сара е родена нейде около или след 1330 г., може би във времето, в което Иван Александър вече е бил български цар. Според Мавро Орбини, който неизвестно откъде черпи сведенията си, цар Иван Александър се влюбва в младата еврейка по време на съдебен процес. Версията звучи правдоподобно. Фактът, че сам владетелят решава дело, в което девойката е страна, навежда на мисълта за нейния статус на наследница на богата еврейска фамилия. Предполага се, че предците ѝ са дошли от Унгария през ХІІІ в. Еврейският квартал на столицата Търново се е намирал под южния склон на хълма Трапезица. Известни са археологически материали от еврейски некропол, който пък е от северната страна на същия хълм.

Името Сара, с което е широко известна тази царица, е художествено решение на Иван Вазов. В историческите паметници тя е позната само с християнското си име Теодора, поради което е наричана Теодора ІІ.

Влюбването и особено бракът на Иван Александър още веднъж ни убеждават, че българските царе, независимо от тежестта на короната, религиозните и морални предразсъдъци, са били напълно земни, живи хора! За силата на любовната страст на царя говори и обхваналата го неприязън към първата му съпруга. Оттам и твърдото му решение да се разведе с влахинята и да се ожени за еврейката.

Бракът е сключен през 1348 г. Свързването на царя, божия помазаник, с богатата еврейка възбужда духовете в страната и извън нея в продължение на години. Драматичната промяна в българския царски дом съвпада с една колосална трагедия. Това е чумната пандемия, дошла от земите на татарската Златна орда и обхванала почти цяла Европа именно през 1347 – 1348 г. Нещастието не подминава и Търново. На хълма Трапезица при археологически разкопки е разкрит масов гроб в големия манастир, свързван най-често с името на св. Иван Рилски и неговите мощи.

По същото време е била изградена и т.нар. Шишманова баня, която всъщност е строена във времето на Иван Александър; очевидно във връзка с епидемията самата държава е взела мерки за засилване на обществената хигиена. От друга страна, в онези времена се е правела трудно обяснима (даже абсурдна от днешна гледна точка) връзка между чумата и евреите. По тази причина

на една наивна рисунка „новопросветената“ царица Теодора e представена като „погибелна“ птица и олицетворение на тегнещата над столичния град черна прокоба…

Рисунката е в т.нар. Брашовски миней и е дело на Димитър от село Мусина, иначе „пчелар царски“! Тя е интересно свидетелство за „апокрифното“ и суеверно мислене на хората през онази епоха.

Не остават назад обаче и някакви сънародници на царицата – жидовстващите, както са наречени те в Житието на св. Теодосий Търновски, обругават Христовата вяра, света Богородица, кръста, иконите… Новопросветената царица Теодора не само не ги подкрепя, както някои от тях навярно са очаквали, но заедно със съпруга си през 1360 г. е инициаторка на църковен събор!

Председателстван от царя, съборът не само разобличава „злата ерес“, но и налага тежки наказания. Християнската ревност на новопросветената царица се илюстрира от сведенията за изграждането на Преображенския манастир близо до Велико Търново, от ктиторския є портрет в прочутата скална църква край Иваново, Русенско, от приписки в църковни книги. Нейният образ е съхранен и върху монети, където Теодора е представена като съвладетелка на своя съпруг. Ликът на Теодора ІІ е показан майсторски в т.нар. Лондонско Четвероевангелие, където на една миниатюра я виждаме заедно с царя и двамата им синове – Иван Шишман и Иван Асен (V).

Вторият брак на Иван Александър, както при други подобни случаи, води до трусове в царското семейство. Отначало престолонаследието е запазено за Михаил Асен, син на влахинята. При започналата борба с турските набези Михаил и третият царски син, Иван Асен ІV, загиват (около 1354 – 1355). Вторият син на Теодора І, Иван Срацимир, е изместен от брат си, „багренородния“ Иван Шишман, а към 1356 г. е изпратен в далечния Видин. Надали може да има съмнение, че властващата по същото време царица „има пръст“ във всичко това…

Такива случаи обаче има предостатъчно в цялата световна история, за да превръщаме „Сара“ в изкупителна жертва…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви