Св. Николай Мирликийски
Св. Николай Мирликийски

Свети Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той помагал на страдащите, защищавал невинните, подкрепял слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за благотворителност. Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот.След известно време напуска манастира и се отправя към град Мир, където по това време избирали архиепископ на мястото на неотдавна починалия епископ Йоан. Едно пророчество казвало, че човек с име Николай ще прекрачи града и ще бъде новият епископ. Така и станало.

По време на императорите Диоклетиан и Галерий започват жестоки гоненията на християните, които продължават 10 години. Под ударите им попада и Николай. С идването на император Константин гоненията престанали, хвърлените в затвора последователи на новата религия били освободени, а Николай се завърнал на архиепископския престол.

Губи престола след Първия вселенски събор свикан от Константин Велики през 325 г.и се връща в родния си град Никея, където почива на преклонна възраст през 342 г.

Според легендите Свети Николай извършвал много чудеса: спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата.

През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население.

Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас „летен свети Никола“. Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци, а мощите на светеца пренесени в град Бари.

През 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на Свети Николай и бил завършен в 1139 г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари, където се пазят и досега.

Днес имен ден празнуват: Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница

Според традицията на трапезата в днешния ден трябва да присъства рибник (печен в тесто шаран), боб, сарми, обреден хляб.

Денят на св.Николай Мирликийски е обявен за официален празник на град Бургас.

Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.

В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита като патрон на рибарите. Според народнохристиянския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.

Народните представи за „мокрия Св. Никола“ или „рибния светец“ са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони.

В други случаи е наричан стари, зимни Св. Никола и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконография го изобразява също като възрастен мъж.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга на Св. Никола“. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца.

На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: „На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“.

В народната представа Св. Никола носи първият сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“.На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта.

Св. Никола се смята покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви