В Общински съвет – Бургас се проведе тържествено заседание, на което бяха връчени отличия на удостоените с почетно звание за 2023 г. заслужили жители на града ни – Бойчо Георгиев Янев, Христина Стефанова Арсенова и Манук Левон Манукян (посмъртно).

Решението бе взето днес още на общинската сесия през септември. Тогава съветниците приеха и удостояването със званието „Сребърен кръст на Свети Николай“ на великия български актьор Апостол Милев Карамитев (посмъртно).

Христина Арсенова
Христина Арсенова

Името Христина Арсенова вече десетилетия се свързва с висок професионализъм, изключителни лични качества и отдаденост на каузата куклен театър. Благодарение на нейната безгранична обич към това изкуство и неуморен труд много поколения се радват на неограничения ѝ творчески заряд, чрез който създава прекрасни и неповторими спектакли, някои от тях прославили България по света.

Христина Арсенова заслужено е носител на Плакет и грамота от Министъра на културата „За принос в развитието и популяризирането на българската култура”, 2000г. и наградата „ИКАР”, 2006 г. на Министъра на Културата за мениджмънт – най-високи финансови показатели и изключителни творчески постижения.

Бойчо Янев е роден в село Вълчаново област Бургас. Завършва българска хореография в Институт за музикални и хореографски кадри в гр. София през 1977 година в класа на народния артист Д. Димитров, М. Кутев и проф. Г.Абрашев. В периода от 1977 година до настоящия момент работи и твори в гр. Бургас. Целият му трудов стаж преминава във Военен клуб Бургас като експерт по културно художествена дейност и главен художествен ръководител на ФТА „Лазур“.

Благодарение на неговия всеотдаен труд общо над 1800 бургазлии са израснали като танцьори в ФТА „Лазур“. Дългогодишната творческа биография на ръководения от него ансамбъл включва над 2800 самостоятелни и съвместни концертни изяви в страната и чужбина.

Ансамбълът е носител на специални награди от над 30 международни фолклорни фестивала, както от България, така и от Украйна, Русия, Румъния, Гърция, Турция, Германия, Франция, Македония и Албания. Носител е на златни медали от III, IV, V и VI републикански фестивали на художествената самодейност. Навсякъде ансамбъл „Лазур“ оставя ярки следи, печели приятели, създава траен запомнящ се образ на Бургас, България и нейното неизчерпаемо фолклорно богатство.

Бойчо Янев
Бойчо Янев

Бойчо Янев е създател и главен организатор на Национален фолклорен фестивал „Хоро край лазурния бряг“, чието първо издание е реализирано през 2015г. Фестивалът добива голяма популярност и става емблематичен за танцуващите бургазлии и гости от страната. В изданието през 2023 година взимат участие над 750 танцьори и е поставен рекорд за най-дълго хоро, играно някога в Бургас.

Вече над 45 годишната си работа като хореограф и педагог, Бойчо Янев е пример за професионална отдаденост и лична отговорност. През настоящата 2023 година се навършват 45 години от основаването на Фолклорен танцов ансамбъл „Лазур“, а създателят, настоящ художествен ръководител и хореограф на ансамбъла Бойчо Янев отбелязва своята 70-годишнина.

Бойчо Янев посвещава целия си творчески път в съхраняването, развитието и популяризирането на българското фолклорно танцово изкуство като неделима част от нашето национално богатство.

Хемена Манукян, сестра на Манук Манукян
Хемена Манукян, сестра на Манук Манукян

Манук Манукян е известен с непримиримостта си към безотговорното отношение към природата и замърсяването на водните басейни. Съхраняването на водите, въздуха и природата се превръщат в лична кауза за Манук Манукян.

След промените през 1989 г. застава начело на всички екологичните протести: срещу системните замърсявания на въздуха и околната среда от Нефтохимическия комбинат; поголовното изсичане на дърветата в Бургас и горите на Странджа; екологичната опасност от проектирания петролопровод Бургас-Александруполис.

Той е сред организаторите на инициативите за спасяването на залива Вромос, за спасяването на бургаското крайбрежие от замърсяване.

Обявява се в подкрепа на жителите от квартал Сарафово срещу строежа на база на НАТО в близост до бургаското летище, организира подписки, митинги, протести, референдуми, палаткови лагери, шествия, участва в многобройни обществени и медийни дебати в защита на екологията.

Мечтата на Манук Манукян да има реални промени в държавата получава системен израз в активната му обществена дейност. Още в първите дни след 10 ноември 1989 г. изразява категорично позициите си – става един от учредителите на първото опозиционно движение “Клуб 19 ноември” в Бургас.

Той е един от създателите на СДС в Бургас и дълги години е негов общински секретар. Издигнат е за председател на синята партия “Екогласност” и става председател на Инициативния комитет за спасяване на Бургаския залив.

През периода 2011-2015 година е общински съветник от НФСБ. До последния ден от живота си Манук Манукян се бори за истински и дълбоки демократични промени в страната ни, за просперитета на Бургас, за чиста природа и “чисти ръце” в политиката. Това са неговите съкровени каузи.

Самото му име вече е символ на непреходността на актьорското изкуство, за да потвърди за кой ли път древната мисъл на Хипократ „Животът е кратък, изкуството-вечно“.

Момчил Карамитев, син на Апостол Карамитев
Момчил Карамитев, син на Апостол Карамитев

Апостол Карамитев е роден в Бургас в семейството на М. и Д. Карамитеви. Твърде малък, едва 4-годишен, Апостол Карамитев го приемат в новооткритото италианско училище, където го освобождават от таксите със свидетелство за бедност. Именно там е и първата му изява пред публика. Взема участие в детските забави и сам прави „театро“ с приятелите си. В Италианския лицей получава и средното си образование. Завършва с отличие, като владее италианския език перфектно.

През 1942 г. влиза в казармата, като попада в части от противовъздушната артилерия. Участва в сраженията по време на Втората световна война и достига до Страцин. След като се уволнява, започва работа като печатар в Бургас. През 1945 г. заминава за София. Иска да учи в Театралната Школа, но заради поръките и паметта на вече мъртвия си баща и желанието на по-големия му брат, който го издържа, докато учи, записва специалност „Право“ в Софийския Университет.

Той обаче не се отказва от мечтата си за театъра и в следващите две години успоредно с университета посещава и Театралната школа. В крайна сметка се явява на приемен изпит там и постъпва като студент с двугодишен курс на обучение в класа на С. Сърчаджиев. Втората година учител на Апостол в Театралната Академия е Б. Дановски.

Завършва НАТФИЗ през 1951 година (тогава ВИТИЗ). В няколко последователни години след това специализира актьорско майсторство и режисура в Прага, Варшава, Москва и Ленинград. Жени се за актрисата М. Дупаринова, с която имат син и дъщеря, също актьори – М. Карамитев и М. Карамитева.

В началото на своята артистична кариера Карамитев участва като водещ в първото българско цирково вариете.

Неговият дебют в киното е във филма „Утро над родината“, през 1951 г. Актьорският му метод е описан като съчетание на „интелектуалния анализ с дълбочина на емоционалния живот“.

Той е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“ (от 1947), където създава 41 забележителни роли, сред тях е Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир, с режисьор С. Сърчаджиев през 1953 г.

В средата на 60-те Карамитев вече е в разгара на славата си и не слиза от големия екран. Получава всякакви роли – трагични, комедийни, откровено мелодраматични. Властта го обсипва с комплименти и скоро Апостол става най-младият „Народен артист“ в историята на социалистическата култура.

Най-силната си драматична роля той прави във филма на М. Андонов „Бялата стая“. За това свое изпълнение Карамитев получава наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала „Златна роза“ във Варна през 1968 г.

От 1969 година той е доцент по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и се опитва да предаде опита си на младата генерация талантливи българи. Сред учениците му са: В. Кънев, Ф. Трифонов, П. Васев, Ю. Ангелов, И. Братоева, И. Радева и други.

През 1971 г. Карамитев озвучава всичките образи (мъжки и женски) в дублажа на английския сериал „Сага за Форсайтови“ за Българска телевизия (сега БНТ).

Смъртта застига Карамитев през 1973 г. по време на снимките на филма „Сватбите на Йоан-Асен“. Актьорът дълго време е боледувал от рак на черния дроб, за което е знаел единствено режисьорът В. Цанков. След смъртта му се обсъждат два варианта: снимките да се прекратят и заснетият материал да остане като документ за последната роля на гениалния Карамитев; Възприема се обаче вторият вариант – филмът да се довърши с К. Цонев като заместник на несвоевременно починалия актьор Апостол Карамитев. Цонев вече трябвало да играе две роли – Йоан-Асен и брат му Александър.

През своя творчески път Апостол Карамитев има 56 театрални, 20 филмови и телевизионни роли, участия в естрадата, в радиото и в телевизионния театър.

На 20 август 1999 година е открит паметник на актьора в родния му град Бургас. Част от средствата са набрани чрез благотворителна изложба, специално организирана за случая. На негово име е наречен драматичният театър в Димитровград.

По повод 90 години от рождението на актьора БНБ пусна през 2013 г. медна възпоменателна монета „90 години от рождението на Апостол Карамитев“. Номиналната ѝ стойност е 2 лева, изработена е от мед, с проба 999/1000; с тегло 16.4 г; диаметър 34,2 мм; тираж 3000 броя.

С дълбоката си мъдрост и изключителната си актьорска дарба Апостол Карамитев се превърна в емблема на човешкия дух, преодоляващ „собствената си гордост и собствените си заблуждения“, както самият той споделя в последната си изповед.

През 2023 година се навършват 100 години от рождението на бележития бургазлия и 50 години от кончината му.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви