Лидерът на фракцията „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна Давид Арахамия, който ръководеше делегацията на Киев в преговорите с Русия, заяви, че през пролетта на 2022 г. руската делегация е предложила да прекрати войната, ако Украйна се откаже да се присъедини към НАТО.

„Те наистина се надяваха почти до последно, че ще ни накарат да подпишем такова споразумение, че ще приемем неутралитет. Това беше най-голямото нещо за тях. Бяха готови да прекратят войната, ако ние приемем – както някога Финландия – неутралитет и поемем ангажимент, че няма да се присъединим към НАТО. Всъщност ключовият момент беше това“, каза Арахамия в интервю за журналистката от телевизионния канал 1+1 Наталия Мосейчук (цитат по „Украинская правда“).

Изявлението на Давид Арахамия, че войната е можела да приключи през пролетта на 2022 г., ако Украйна се е съгласила на неутрален статут и е подписала мирен договор въз основа на него, повдига огромен брой въпроси, пише украинското издание „Страна“, цитирано от Dir.bg

Въз основа на наличната в медиите и от други източници информация, по това време Русия в замяна на неутралния статут на Украйна (отказ от присъединяване към НАТО) е била готова да напусне без бой всички територии, завзети след 24 февруари 2022 г. Нещо повече, ако вярваме на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, Русия е била готова да върне целия Донбас на Украйна при условията на широка автономия по модела на Южен Тирол в Италия.

Тоест Украйна щеше да освободи почти всички свои територии (с изключение на Крим) фактически без бой. Много хиляди цивилни граждани и военнослужещи, които загинаха след април 2022 г., щяха да са живи. Украйна, без да загуби нито един войник, щеше да си върне регионите, които ВСУ се опита да освободи тази година с тежки загуби и без особен успех по време на контранастъплението. Що се отнася до НАТО, Украйна все още няма гаранции за присъединяване към Алианса.

Така че защо украинските власти се отказаха от толкова изгоден договор през пролетта на 2022 г.?

Арахамия привежда два аргумента: първо, трябваше да се промени конституцията, и второ, нямаше доверие в руснаците, че ще спазват споразуменията.

И двата аргумента са, меко казано, двусмислени. Да, по време на военно положение е забранено да се променя конституцията, но при желание е било възможно да се намери изход – в крайна сметка това е технически проблем, ако има политическа воля (а щом като украинските власти изобщо са преговаряли за това, те са виждали някакви възможности). А що се отнася до доверието – това е още по-странна теза, тъй като според споразумението не Украйна трябваше да изтегли войските си, а Русия. И то само в замяна на решение за неутрален статут, което след това можеше да бъде преиграно по всяко време. Следователно в този случай въпросът за доверието и въпросът дали „ще ни метнат или не“ е стоял преди всичко пред Москва, а не пред Киев.

По-късно украинските власти посочиха друга причина за отказа – трагедията в Буча. Ако си спомним обаче изявленията на Зеленски по онова време, веднага след трагедията той заяви, че все още е необходимо да се преговаря с Русия.

„Всяка такава трагедия, всяка такава Буча ще ви удари по ръцете при едни или други преговори. Но вие трябва да намерите възможности за такива стъпки“, заяви Зеленски на 5 април 2022 г. Едва по-късно изявленията му станаха по-категорични.

Затова обикновено сред основните мотиви на президента да откаже да сключи споразумения с Путин през 2022 г. е фактът, че той (може би под влияние на аргументите и обещанията на западните съюзници) е стигнал до извода, че Русия не е готова за голяма война и затова Украйна с помощта на Запада може напълно да разгроми руската армия и да диктува на Москва свои мирни условия, които да предвиждат изтегляне на руските войски до границите от 1991 г., изплащане на репарации и т.н.

Тоест, образно казано, Зеленски е избрал жерава в небето вместо синигер в ръката.

В същото време за всички, които си спомнят ситуацията в началото на април 2022 г., е трудно да повярват, че тогава украинските власти са могли да изпитват толкова голям оптимизъм. Руската армия, след като изтегли войските си от северната част на Украйна, започна настъпление на изток – в Харковска, Донецка и Луганска област; руските войски продължаваха да напредват в напълно обкръжения Мариупол.

Украинската армия изпитваше все по-голям глад за боеприпаси. Първите доставки на западни гаубици и снаряди за тях започнаха едва в средата на април. А РСЗУ HIMARS се появиха едва през юни. По това време никой изобщо не говореше за доставки на западни танкове и ракети с далечен обсег на действие. А САЩ дори блокираха доставките на съветски самолети. В самата Русия нямаше никакви признаци за вътрешни сътресения. Напротив, беше ясно, че нейната икономика не се е сринала под ударите на санкциите и е издържала на основната тежест на удара.

При тези условия изглежда почти невероятно, че Зеленски би могъл да откаже изключително привлекателния „синигер“ под формата на изтегляне на войските на Русия от почти всички завзети от Украйна територии без бой, вярвайки във възможността да получи „жерава“ под формата на капитулация на Москва (което, както знаем, досега не се е случило).

Сигурно е имало някакви форсмажорни обстоятелства, които са накарали Киев да отхвърли толкова благоприятни условия за приключване на войната още през пролетта на 2022 г.

Какви са били тези обстоятелства, става ясно от същото интервю с Арахамия.

Той разказа, че тогавашният британски премиер Борис Джонсън е дошъл в Киев и е казал, че „изобщо няма да подписваме нищо с тях, хайде просто да воюваме“.

Възниква въпросът – какво точно е имал предвид Джонсън с думите „няма да подписваме нищо с тях“? Отговорът може да бъде само един: западните държави са отказали да дадат съвместни с Русия гаранции за сигурността на Украйна, които трябваше да бъдат приложени към мирния договор и споразумението за неутрален статут.

За това говори и Арахамия в интервюто: „Западните съюзници ни посъветваха да не се съгласяваме на ефимерни гаранции за сигурност, които по това време изобщо беше невъзможно да бъдат дадени“.

Гаранциите за сигурност съгласно тогавашния план трябваше да бъдат дадени от Русия, водещите западни държави и редица други големи световни сили, припомня „Страна“. Но ако страните от НАТО откажат да дадат гаранции и ги дадат само Русия и евентуално Китай и Турция, това всъщност би означавало пълно прекъсване на отношенията на Украйна със западния свят. Което, разбира се, Зеленски не би могъл да направи.

С други думи, именно позицията на западните съюзници „дайте просто да се бием“ е оказала решаващо влияние върху решението на украинските власти да се откажат от споразуменията с Руската федерация през пролетта на 2022 г.

В тази връзка един от основните въпроси, свързани с по-нататъшното развитие на събитията, е дали тази позиция на Запада вече се е променила. Напоследък в средствата за масова информация непрекъснато се публикува информация, че лидерите на САЩ и ЕС уж активно притискат украинските власти да преговарят с Русия. Официално потвърждение за това обаче няма – само информация, която се позовава на определени източници. Публично както украинските власти, така и властите на западните държави подчертават, че не са готови на компромис с Русия и изискват изтегляне на войските до границите от 1991 г. Реалното състояние на ситуацията до голяма степен ще стане ясно от военната и финансовата помощ, предоставяна от съюзниците – ако тя наистина ще бъде значително ограничена (както прогнозират редица медии), то има признаци, че концепцията на Запада се е променила в сравнение с пролетта на 2022 г.

Що се отнася до позицията на Киев, тя отново беше очертана в същото интервю от Арахамия, като заяви, че в момента преговорите не са благоприятни, защото „нашата преговорна позиция е много лоша“. Но за кого работи времето? Ако през 2022 г. е имало възможност да се сложи край на войната, като се освободи почти цялата територия на страната без бой в замяна на неутрален статут, то сега тези възможности са изчезнали.

А алтернативата е съвсем различна – дълга война с всички нейни жертви и рискове или мир/примирие по фронтовата линия с фактическо укрепване на руския контрол върху завладените територии (като не е изключено това да бъде съпроводено с допълнителни изисквания под формата на същия неутрален статут, например). Основният въпрос е какви ще бъдат условията и преговорната позиция в бъдеще и дали украинските власти имат ясното съзнание, че те може да се окажат още по-лоши, отколкото са сега, пише в заключение „Страна“.

dnes.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви