„Ще те накарам да страдаш!“ е само една от заплахите, които гневните клиенти отправили към Еа Назир. Той бил съмнителен търговец на мед, действал в Месопотамия преди около 4000 години. В тази глинена плочка, надписана с клинопис преди почти 4000 години, клиент се противопоставя на доставката на некачествена мед. Считано за „най-старото писмо-жалба в света“, то е намерено в къщата на предполагаемия съмнителен търговец на метали Еа Назир. Мястото е днешен Южен Ирак.
Преди около 3 770 години недоволен търговец на име Нани излага неволите си по повод неуспешна сделка. Той е разгневен на предполагаемия безскрупулен търговец – вавилонец на име Еа Назир.
Въпреки че всичко това се случило в древния град Ур (в съвременен Ирак), жалбата не се различава от оплакванията на измамени съвременните потребители. Има твърдения за сенчести финансови сделки, ниско качество на продукта и лошо обслужване. Дотолкова не се различава, че писмото жалба се радва на място в Световните рекорди на Гинес като най-старото в света. А оплакванията на Нани отпреди четири хилядолетия са вдъхновили привидно безкраен низ от мемета, комикси и сравнения в интернет.
И така, кой е бил Еа Назир. И защо писмото жалба на Нани е толкова завладяващо хиляди години след написването му?
„Ще те накарам да страдаш!“
Прословутата плочка е открита в Ур преди около век. Тогава експедиция, водена от известния археолог сър Леонард Уули, разкрива дома на Еа Назир. Открити са и набор от бизнес документи, записани с клинописно писмо върху малки глинени плочки. Сред тях е и жалбата на Нани. Датираща от 1750 г. пр.н.е., плочката с размер на длан е изписана на акадски, езикът, говорен в Древна Месопотамия по това време. Днес плочката е част от колекциите на Британския музей.
Писмото, продиктувано от Нани, критикува Еа Назир за това, че е обещал „медни слитъци с високо качество“, след което не успява да изпълни сделката. Вместо това, оплаква се Нани, търговецът е изпратил нискокачествена мед, отнесъл се е с презрение към него и пратеника му и е взел парите му – изглежда, защото Нани му дължи „една мина сребро“. Една мина се равнява приблизително на една пета от унция.
Когато пратеникът на Нани се опитал да оспори качеството на медта, той бил отпратен от Еа Назир: „Ако искаш да ги вземеш, вземи ги“, казва Еа Назир. „Ако не искаш да ги вземеш, тръгвай си!“
Нани побеснял както заради нискокачествената мед, така и заради отношението на търговеца към неговия асистент. „Няма да приема никаква мед от теб, която не е с добро качество“, гневно завършва той според един преводач. „Ще… избера и взема слитъците поотделно в собствения си двор и ще упражня срещу теб правото си на отказ, защото се отнесе към мен с презрение.“
Според друг превод Нани предупреждава, че „Тъй като се отнесе презрително към мен, ще те накарам да страдаш!“
Най-ранната глобализация
Хилядолетното писмо е пропито с гняв и за археолози като професор Лойд Уикс от Австралийския университет в Нова Англия, който изучава производството и обмена на метали в Древния Близък изток, то улавя реалностите на една древна икономика.
Медта, от която се оплаква Нани, е била предназначена за употреба в ежедневни предмети като инструменти, съдове и прибори за хранене. И като такава е била важна стока в Месопотамия през Бронзовата епоха. По това време Ур е могъщ шумерски град- държава, разположен в Персийския залив и важен център на обширна търговска мрежа, но тъй като Ур не е богат на метали, обяснява Уикс, търговците трябвало да търсят мед на повече от 965 км в Дилмун, на остров, сега известен като Бахрейн.
За да си позволят скъпото пътуване, отделни търговци се обединявали, за да финансират закупуване на мед в чужбина, като всеки влагал капитал под формата на други стоки като сребро и сусамово масло. След това те продавали медта и поделяли помежду си приходите, от които плащали десятък и данъци на двореца и (евентуално) храмовете. В жалбата Нани споменава плащането на 490 кг на двореца – доказателство за десятъците, изисквани от шумерските кралски особи.
Защо ни интересува жалбата на ощетен клиент почти 4000 години по-късно?
Споена в едно от данъчна политика, лична репутация и взаимни нужди, тази ранна глобална икономика била удивително сложна
– и всичко това заради търговци като Еа Назир и Нани.
„Хората говорят за глобализацията като за модерен феномен“, казва Уикс. „Бронзовата епоха обикновено е първият период, в който археолозите и икономическите историци могат да видят ефектите от глобализацията. Може да не обхваща цялата планета, но по това време тя обхваща големи области от Евразия.”
Известен търговец
Както се оказва, Нани не е единственият, който се оплаквал от търговеца. Всъщност Британският музей разполага с още повече доказателства за измамните сделки с мед на Еа Назир. На друга плоча човек на име Имгур Син увещава Еа Назир да „предостави добра мед на Нига Нанна… Дай му добра мед, за да не се разстройвам! Не знаеш ли, че съм уморен?“
Репутацията на медния барон, който продавал нискокачествен продукт очевидно се разпространила в цял Ур: В още едно комюнике до медния барон, търговец на име Нар Ам изисква: „Дайте [на Игмил Син, пратеникът на Нар Ам] много добра мед! Надяваме се, че медта, за която имате грижата, не е изчезнала.“
Но като се има предвид дълготрайността на проблема с обслужването на клиенти на Еа Назир, може би е справедливо да му дадем последната дума. Забележително е, че е оцеляло обяснително писмо от атакувания вавилонски търговец. В него Еа Назир казва на мъж на име Шумум Либши и един медникар да не реагират прекалено, когато други двама мъже, техни клиенти, дойдат при тях в търсене на метал, който липсва.
„Не бъдете критични“, съветва Еа Назир. „Не се страхувайте!“ Солидни съвети от най-известния меден измамник в историята.
