Факт е, че някога в древни времена на Земята се е водила мащабна война с използването на разрушителни оръжия. За нея има споменавания и в Махабхарата – битката на Пандавите и Кауравите. Дори се посочва кога точно се е състояла и кой е участвал в нея. Трябва да се отбележи, че Махабхарата включва знания за допотопния свят. В него може да се прочете за разцвета на Хиперборея преди около 110-140 хиляди години.
Преди около 14 хиляди години се отприщва най-голямата битка на допотопния свят. Пандавите (Африка, Арабия и Индостан, или Лемурия и Атлантида) обявяват война на Кауравите (Североизточна Азия и Арктика, с други думи Хиперборея).
За да не бъдат голословни, изследователите предоставят няколко геоложки доказателства.
Например в Африка, Евразия и двете Америки има огромен брой гигантски фунии, които според геоложките заключения съответстват на възраст от 12-14 хиляди години. Учените провеждат експеримент и се оказва, че тези фунии не могат да бъдат последствия от падането на голям брой метеорити.
През тези периоди от време климатът се променя. При това не навсякъде по едно и също време, а постепенно. Например Александър Колтипин смята, че изменението на климата е свързано с използването на огромен заряд на енергия. Стотици километри гори, реки, езера са заличени и пустини заемат мястото им.
Освен това в Махабхарата има пряка индикация за използването на климатични оръжия: „Пандавите свалиха ледени вихрушки върху Кауравите в средата на тропическите гори. Цъфтящите градини моментално се превърнаха в ледени блокове, а там, където имаше снежни върхове, се образуваха огромни морета и острови.“
Кой печели тази битка? Пандавите смазват Кауравите, но само условно.
След края на битката се оказва, че Земята се е променила до неузнаваемост. Градовете и държавите потъват под вода или са изгорени от разрушителни оръжия. По-малко от 1 % от всички хора оцеляват. Не може да се говори за миналото величие, предизвикателството е да оцелееш.
Преди около 11 700 години започва възраждане на цивилизацията. В древните текстове и митове е посочено като „пристигането на Белите богове“. Именно потомците на Хиперборейците „отварят отново складовете с натрупаното знание“ и започват да възстановяват градовете и да разпространяват мъдрост по целия свят. Отново този период е описан в Махабхарата като „кървав“. Потомците на Пандавите също се възстановяват от войната и продължават конфронтацията.
В епосите има пряка индикация, че цивилизациите са се прераждали и загивали всяка година, всеки ден, всеки час. Тоест, всъщност става дума за това, че геополитическата карта на света се променя с космическа скорост. Преди около 8000 години потомците на Белите богове претърпяват окончателното си поражение и са затворени под земята.
Влечуги, сиви джуджета и онези потомци на Хиперборейците, които предават заветите на Боговете, започват да управляват хората.
Последното нещо, което останалите от могъщите Каурави могат да направят, е да „спуснат Слънцето от небето и да го удавят в океана, така че голяма вълна (т. е. Потоп) да отмие цивилизацията на Пандавите и техните потомци от лицето на Земята“. Това събитие е описано не само в Махабхарата, но и в Библията.
Оттогава хората в по-голямата си част принадлежат на себе си. Но сравнително наскоро, през последните няколко века, започва съживяването както на Кауравите, така и на Пандавите. И хората отново се озовават лице в лице, както някога Лемурийците и Атлантите с Хиперборейците. И само в ръцете на човечеството е как ще приключи тази хилядолетна конфронтация.
