Свети Димитър
Отива си лятото, идва зимата

Димитровден е народен и православен празник, отбелязан на 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски.

Той е роден през 3 век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговия смъртен император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който приема голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от своето поведение, император Галерий го хвърля в тъмница.

Преди да го осъдят, войниците влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

На този ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драга, Драго

Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър – зима“.

Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги.

Той язди на червения кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е един от най-големите Задушници.

Българско народно предание Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Приживе братята се разделиха, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял.

След време Димитър видя една стряха да капе кръв и продължи към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двама яхнали конете и литнали към небесата.

Там си разделиха годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата.

Наден Димитров се прибира ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден, т. нар. Миши дни.

Датата 26 октомври е приета и за ден в Сливен, Видин, Айтос и Радомир.

Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Народните поверия

Димитровден се отличава с обредно полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през годината ще се родят повече мъжки животни.

Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. Наден Димитров започва годежите и сватбите, момите извиват сгледно хоро пред енергените и техните родители.

В старопланинските райони следват ако празника месечината е пълен, пчелите ще се срещнат роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален край, за да са здрави именниците.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също така на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел и тиква.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви