Доц Сарийски: Произвеждаме салфетки,чаршафи и борци с минало
Доц Сарийски: Произвеждаме салфетки,чаршафи и борци с минало

Новият механизъм за минимални работни заплати беше определен на европейско ниво с Директива 2041 от 2022 година, а българският парламентът е като пощенска кутия. Три са възможните алтернативи. Това коментира в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ икономистът доц. Григор Сарийски от БАН.

„Това, което правеше парламентът беше да изтегли една от трите клечи. Прави ми впечатление обаче, че се говореше основно за това дали да минем към процент от медианата – 60% от медианата или 50% от средната. А един от инструментите, който беше предложен в Директивата, беше да вземете необходимо присъщи разходи, т.е. основни стоки и услуги, които потребява всеки човек, защото това е ролята на минималната работна заплата да може да ви покрие точно разходите, без които не можете. И всъщност, ако бяхме преминали към този режим за определяне на минимална работна заплата щяхме да решим един много сериозен проблем, срещу който работодателите роптаят и то с право“, обясни доц. Сарийски.

По думите му ръст от 153 лева на минималната работна заплата е напълно оправдан, но той би бил нереалистичен предвид постоянно променящите се и повишаващи цени на стоките и услугите, които потребяваме и използваме.

„До сега минимална работна заплата беше обект на пазарлък в т.нар. тристранка, нямаше някакви конкретни икономически индикатори. И поради тази причина минималната заплата доста изоставаше от това, което е необходимо за издръжка на живота. Ако направите съпоставка с това, което е необходимо, за да може да си покривате необходимо присъщите разходи, ще видите катастрофална разлика дори и след увеличението.

КНСБ излезе с една статистика, според която, за да може едночленно домакинство да си покрива разходите за издръжка му е необходима заплата от порядъка на 1804 лв.,

т.е. това, което ще получим като минимална заплата ще бъде около половината от необходимите разходи за издръжка на живота. Това означава амортизация“, обясни икономистът.

Григор Сарийски обясни, че ако заплатата бъде прекомерно увеличена, това би означавало натиск върху разходите на работодателите за труд: „Има предприятия, които работят при ниски маржове на печалба. И всъщност тук опираме до системния проблем. Проблемът е горе-долу като с производството на електроенергия. В момента спорим за това дали да затворим въглищните електроцентрали, които осигуряват евтина и достъпна енергия и т.н. или да не ги затворим. Ако не ги затворим, рано или късно ще се изправим пред проблема с въглеродните емисии, зелени сделки и т.н.

Тоест, ние сме в един етап, в който можем малко да поотложим затварянето на тези централи, но рано или късно това ще се случи. Къде обаче е същинският проблем? Ами проблемът е ликвидирането на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй“, защото ако тези блокове работеха, сега тази дилема нямаше да стои пред нас.

Но конфликтът за въглищните централи е факт. И никой не търси отговорност на онези, които ни докараха до там да правим този избор. Същото нещо е и със заплатите“, обърна внимание до. Сарийски.

Според него в България от десетилетия правим икономика на ниските доходи, ниските заплати, ниските маржове на печалба: „Икономисваме от разходи за труд и сега, когато сме изправени пред необходимостта – конвергенцията на цените. Има цени, които са доста по-високи от средноевропейските и трябва да бъдат увеличени заплатите, за да могат да догонват цените. Сега обаче ние не можем да го направим, заради особената структура на добавената стойност.

Ние се превърнахме в икономика, която произвежда, извинявайте за израза, но салфетки и мръсни чаршафи и борци с минало, нищо друго. Ами няма как да може да подсигурите по-висока заплата при положение, че нямате добавена стойност“.

По думите на доц. Сарийски до голяма степен вина има и бизнесът, и предприемачите: „Защото за да може да осигурите адекватна заплата, трябва да произвеждате завършен продукт. А огромна част от българския бизнес се примири с положението си на ниските нива на веригата на добавена стойност, където работите горе-долу на ишлеме – произвеждате суровини, полуфабрикати, заготовки“.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви