„Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“ Ърнест Хемингуей. „Интелигентният човек знае всичко, но не и онова, което може да му е от полза. Щастливият знае какво е най-добро за него.“
Понякога интелигентността може да доведе до много проблеми. Ето причини, поради които щастието е твърде трудно за много хора с висок интелект:
1. Интелигентните хора имат прекалено високи стандарти.
Да имаш стандарти въобще не е нещо лошо. Това ще ви държи на пътя, който води към щастието и успеха. Прекалено високите стандарти обаче могат да се окажат проблем. Интелигентните хора обикновено знаят какво искат от живота и отказват да се задоволят с по-малко. Техните високи стандарти се отнасят за всички области на живота: работа, взаимоотношения и житейски цели.
Всъщност тези изисквания могат да бъдат трудно достижими. Затова интелигентните хора постоянно са преследвани от чувство на неудовлетвореност от собствените си постижения или от работата, която не им позволява да се развиват. Завишените им очаквания към самите тях могат да окажат значително влияние и върху отношенията им с другите.
2. Интелигентните хора често не са в състояние да приемат нещата такива, каквито са,
те се фокусират върху това какви би трябвало да бъдат в идеалния случай. Ако изпитвате състояние на щастие, обикновено умът ви е изцяло в настоящия момент. Тогава вниманието ви е насочено единствено към това, което се случва с вас тук и сега.
3. Интелигентните хора не знаят как да получат удовлетворение от настоящия момент, защото постоянно се опитват да намерят някакъв смисъл. При много интелигентния човек знанието надделява над осъзнаването. Умът му не е в състояние да получи удовлетворение от настоящия момент: той добавя или отнема от него, изяснява или преформулира, разбира или тълкува, просто се лута някъде далеч и т.н. Умът се опитва да „редактира“ текущия момент и да намери смисъл в него, защото самият момент не му е достатъчен.
Тази неудовлетвореност подтиква ума да работи отчаяно,
за да извлече цялата натрупана информация и спомени, които биха му позволили да направи този момент „още по-добър“.
И по време на този процес умът се държи нетърпеливо, бясно или объркано, защото откритията му не стигат или изобщо не може да открие нищо. И тъй като настоящите му ресурси се оказват недостатъчни, той започва да работи още по-усилено: чете, пише, търси в интернет и просто мисли.
4. Щастието е ум, който се успокоява; интелигентността е ум, който отказва да се успокои.
За щастливия ум това, което има, е достатъчно. Такъв човек не се стреми да промени настоящето;
той просто го приема и действа според обстоятелствата. На прекалено интелигентния човек е трудно да се угоди – той никога няма да може да разбере от какво е толкова доволен щастливият ум и ще го обвини в мързел.
5. По-голямата част от интелигентните хора постоянно са фиксирани върху нещо.
Високоинтелигентните хора са склонни постоянно да анализират и проучват всичко до изтощение. За да вземат каквото и да е решение, те трябва да претеглят всички „за“ и „против“. Тази склонност често ги води до депресия.
В същото време отговорите, които получават на мъчителните си въпроси, могат да бъдат не само неприятни и разочароващи, но и да имат опустошителен ефект върху самите тях.
„Способността да наблюдаваш, без да оценяваш, е най-висшата форма на интелигентност“, Джидду Кришнамурти.
6. Ако резултатът от действието се окаже по-лош от очаквания, интелигентните хора изпитват дълбоко разочарование.
Действията невинаги водят до същия програмиран резултат: интелигентните хора вярват твърде много в силата на своята интелигентност и в способността ѝ да предвижда последствията от техните действия.
7. Постоянна безмилостна самокритика.
Интелигентните хора имат доста ниска самооценка и причината за това се крие в постоянните критики, които насочват към себе си.
Те не са в състояние да приемат недостатъците си, защото смятат, че трябва да живеят според най-високите стандарти. Ето защо състоянието на духа често им е мрачно.
8. Те търсят по-дълбоко ниво на съществуване.
Най-интелигентните хора са способни да различават доброто от лошото, но въпреки това не могат да приемат отрицателните човешки качества или се отнасят твърде сурово към тях. Осъзнаването на суровата истина е болезнено и съкрушително за тях, защото повечето интелигентни гледат преди всичко навътре в себе си.
Те не могат да живеят, без постоянно да обмислят и оценяват резултати си – това е тяхната втора природа. Високоинтелигентните хора имат питащ ум, който постоянно задава въпроси и ги кара да се чувстват тревожни.
9. Малцина ги разбират истински.
Общуването е най-големият източник на щастие. Винаги се опитваме да споделим тревогите и притесненията си с другите, което от своя страна ни помага да се справим с тях.
Дори и най-интелигентният човек има нужда от някого, с когото да сподели тревогите си и да облекчи бремето си. Подобни хора обаче трудно намират събеседник, който да е на нивото им.
10. Високата интелигентност често води до психологически проблеми.
Хората с висок коефициент на интелигентност страдат от особен вид разстройство, което ги кара постоянно да анализират всичко и да задават въпроси.
А този път обикновено не им носи нито щастие, нито психологическо здраве.
Човешкият ум е много сложно нещо и не е напълно разбран. Прекаленото анализиране и постоянното чувство за изолация е нещо, което често съпътства интелигентните хора през целия им живот.
11. Щастието изисква ежедневна работа.
Интелигентните хора не трябва да се отказват толкова лесно от компанията на другите. Именно поради тази причина много интелигентни и чувствителни хора се чувстват толкова нещастни.
Съвсем естествено е, че повечето интелектуалци имат някои странности и странни хобита. Но това не е причина да спрете напълно да общувате с хора, които не се отличават със същата проницателност и чувствителност.
12. Интелигентните хора могат да се държат доста неловко в обществото.
Обикновените хора често се възползват от факта, че интелектуалците са непригодни за живот в обществото. Затова интелектуалците често се оказват под прицела на критиката, докато хората със средна интелигентност, напротив, в този момент празнуват своята победа.
13. Интелигентните хора често изпитват опасения, че ще загубят способностите си.
Ироничните подигравки и саркастичните нападки от страна на другите обикновено ги заварват неподготвени.
Последващият анализ на собственото им поведение само засилва тъгата им.
„Всички хора, които са постигнали високи постижения във философията, поезията, изкуството и политиката – дори Сократ и Платон – са притежавали меланхолична нагласа; при някои дори меланхолията е преминала в стадий на болест.“
Много интелигентни хора не постигат големи успехи в кариерата и дори могат да бъдат подчинени на по-малко образовани и интелектуални личности. Някои интелектуалци, особено творческите натури, дори се пречупват под натиска на обстоятелствата и другите хора или стават жертви на манипулация.
„Толкова съм умен, че понякога не разбирам и една дума от това, което казвам“, Оскар Уайлд.
