Атанас Радев
Атанас Радев

От гледна точка на политическата архитектура е нормално да има хроничен сблъсък между президент и изпълнителна власт. Това мнение изрази пред БНР политологът Атанас Радев. По думите му в кризисни ситуации президентът има възможност да играе много сериозна роля, но с оглед на кризите от последните 2 години „президентската институция малко е забравила, че тя не е център на властта“.

Президентските правомощия са едни и същи за всички президенти, само че те ги прекрояват по собствената си кройка и амбиции, коментира Атанас Радев в предаването „Преди всички“ и отправи критики към конюнктурните промени в Конституцията.

Говорителят на опозицията е изместен от парламента на „Дондуков“ 2, смята политологът. По темата с датата на националния празник и думите на президента Румен Радев, отправени като послание от връх Шипка, той посочи:

„От една страна той внася някакъв баланс за Трети март. Излезе едно от социологическите проучвания, висок е процентът – близо 70, за запазване на 3 март. Но това, което твърди – за национално движение, задава въпроса кои са те и кого той се мъчи да представлява в тази ситуация.“

Според него „много по-драстични теми“ от Трети март вълнуват обществото в момента.

Посланията на президента се отправят в посока някакъв тип политически реваншизъм, изтъкна Атанас Радев.

Отказът да има ясно разписано коалиционно споразумение като вид „брачен договор“ може би означава, че сме в „интимна връзка“, да видим къде ще ескалира напрежението и дали ще се стигне до раздяла, каза още в анализа си той.

Бел.ред.: Думите на уважавания политолог относно позицията на президента за 3-ти март звучат като тежка провокация. Въпросът, който за политолога е ключов, е: …кои са те и кого той се мъчи да представлява“? Ами, „те“, политоложе, са 70 % от интервюираните, искащи да запазят 3 март като национален празник. Изследването  обхваща представителна извадка от населението. Което представлява българската нация.

Българската народност се трансформира в нация през втората половина на 18-ти /до началото на 19-ти/ век. Но повечето историци приемат годината 1872-ра /Паисий написва „История славянобългарска“/ за стратов ориентира на процеса. Е, щом 70 % от това, което днес наричаме българска нация, иска 3-ти март за национален празник, нещата не са ли ясни. Президентът по дефиниция представлява българската нация. И е нейн обединител. Сега ясно ли е и за българските политолзи „кои са те и кого точно той представлява?!

А колкото до твърдението, че „много по-драстични теми“ вълнуват обществото в момента, то буди друг въпрос. Ако е така, а няма  сериозни аргументи да не се вярва на български политолог/!/, тогава защо управляващите така стръвно поискаха смяната на празника. Явно за тях не съществуват „по-драстични теми“ Или и тяхната цел е провокацията.

Което в крайна сметка води до основния в подобни ситуации въпрос. А той е: дали е по-добре да си говорител на опозицията или на провокацията? 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви