Цар Петър I
Цар Петър I

Цар Петър I е управлявал България от 927 до 969 година. Петър I е вторият син на цар Симеон I Велики. Той е най-дълго управлявалият български владетел.

Петър сключва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол. Жени се за дъщерята на император Христофор Лакапин и на Августа София – Мария Лакапина, прекръстена при венчавката на Ирина. Бракът е в чест на възстановения „дълбок мир“, който настъпва между двата народа и продължава 43 години. Съгласно договора, мирът между двете страни трябвало да бъде скрепен и с династичен брак между българския цар и Мария. Той за първи път щял да сроди владетелските домове на империята и българското царство. Въпреки промяната, царицата използва името „Мария“ докато царува, и с това име е изобразена на печатите си.

По силата на сключения договор Българската архиепископия е канонично издигната на самостоятелна Българска партриаршия.

Архиепископът на Дръстър (днешната Силистра) – Дамян, става първият български партиарх. Също така Византия окончателно официално признава цардсата титла на българския владетел.

Ирина ражда бъдещите царе на България – Борис II (969-971 г.) и Роман-Симеон (978-991 г., кръстен на славните си прадеди) и още три деца, едното от които може би е Пленимир, записан в поименик на българските владетели от XVI век след цар Петър I, и две дъщери, годеници на малолетните византийски императори Василий II (976-1025 г.) и Константин VIII (1025-1028 г.).

С подписването на „дълбокия мир“ недоволството в двора в столицата Велики Преслав нараства.

Срещу действията на Петър се обявяват всички, които поддържат политиката на цар Симеон,

разчитаща главно на военните действия срещу Византия. Първо Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, опитва да вдигне бунт срещу новия владетел, но действията му съвсем скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., подобен опит прави и първородният Симеонов син – Михаил. Цар Петър обаче бързо се справя и с тази заплаха, с което се утвърждава на престола.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследява от баща си. Около 931 г сръбският владетел Чеслав избягва от Преслав и вдига въстание. Цар Петър се примирява с възстановяването на сръбската автономия. След това маджарите нахлуват многократно. Петър не съумява да се справи и с тях; първо се задължава да им плаща данък, а по-късно се принуждава да сключи мирен договор, който е насочен срещу Византия.

През 968 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар.

Цар Петър отделя голямо внимание на Българската църква и след смъртта си е канонизиран за светец -Св. благоверен цар Петър Български.

През управлението на цар Петър Българската църква за пръв път получава състояние на автокефалност /самостоятелност/, изравнявайки се с другите независими църкви по онова време. Така българската патриаршия успява да постигне големи успехи по отношение на интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Благодарение на усилията на цар Петър българската църква (с прекъсване през византийското владичество) остава най-могъщия стълб на православието сред славяните.

Разкошът на официалната църква и тежките данъци, довеждат до разпространение на ереси, поддръжниците на които призовават към отказ от светските блага. Впоследствие това движение получава в България названието – богомилството.

Освен това като форма на социален протест, все по-големи размери придобива отшелничеството.

Цар Петър се среща с великия български светец Иван Рилски. Срещата се провела на разстояние, те се виждали от далече. Цар Петър изпраща дарове на Йоан Рилски, състоящи се от плодове и злато. Йоан връща златото, отвръщайки с думите: „за какво му е злато на този, който ограничава себе си даже в хляба и водата…“, плодовете приема. Свети Иван написва писмо до цар Петър с духовни наставления.

За разлика от баща си Симеон I, който избира пътя на конфронтация с Византия и се самообявява за „цар на българи и и гърци“,

Петър търси разбирателство с южната си съседка. На такова той е принуден, тъй като войните на Симеон са разорителни за България.

С мира от 927 Византия признава Петър за цар и дори му дава Мария Лакапина – близка сродница на императора, за съпруга. Такова събитие е без аналог в българската история до този момент.

Цар Петър е първият български монарх, който сече свои монети.
Такава единствена за сега монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети, Петър нарича себе си „басилевс“ т.е. император или август, което според някои историци е по-голяма титла от цар/цезар/кесар. Петър е единственият български цар-светец, освен Борис-Покръстител.

Авторитетът на България нараства, точно при цар Петър. Показателно за престижа на този български владетел е, че след смъртта на Петър трима претенденти за българския престол се окичват с това име за по-малко от два века (единият от тях дори става цар). В изворите цар Петър, който осигурява такъв продължителен мир, остава известен като Петър Добрия/Добрия цар Петър. По времето на цар Петър продължава започналият при баща му Век на българската култура/книжнина.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви