Президентът Румен Радев определи проекта за промени в Конституцията на управляващите като „юридически неграмотен и политически порочен“.
След дълго „подгряване“ на публиката за предстоящи „чудодейни“ промени в правосъдната система обществото очаквало да види работещи решения, които да доведат до повече справедливост и отчетност, по-малко политизация на съдебната система, повече предвидимост и по-бързо съдопроизводство. Това коментира президентът.
„Вместо това ни се сервира най-изненадващо национално разделение, атака срещу местната власт и президентската институция, отнемане на изборни права, погазване на основополагащи принципи за баланс между властите. И, според мен, една открита заявка за превземане на съдебната власт“.
Това заяви пред журналисти държавният глава Румен Радев след участието си във форума Автомобилната индустрия среща властта“, който се състои в столицата.
Според Румен Радев предлаганите промени потвърждават, че колкото по-ниска е легитимността на едно управление, толкова повече то се стреми да закрепи властта си с административни и силови мерки:
„Що се отнася до служебните правителства, явно управляващите виждат в тях някаква заплаха. Тя не е от присвояването на някаква имагинерна власт. Това няма как да стане. Но явно заплахата е от осъзнаването на контраста между особено последното служебно правителство и последните редовни правителства. Защото, докато редовните правителства създаваха кризи, служебното ги решаваше“.
На въпроса: „Как гледате на идеята 24 май да стане национален празник, а не 3 март?“, Радев отговори:
„Когато нямаш работещи решения за настоящето и за бъдещето, започваш война с миналото. Опитът да се изтрие 3 март от националния календар е покушения срещу историята, срещу идеалите на българските възрожденци, срещу паметта на хилядите загинали за нашата свобода – наши и чужди войни. Аз съм категорично срещу такива експерименти. Аз мисля, че един референдум ще раздели още повече обществото. 24 май е прекрасен празник, но това, което ни предлагат, е недопустимо разделение и абсурдна ситуация. Да избираме „за“ и „против“ нашия език и писменост, и нашата свобода и държавност“.
