Веднъж, когато бях на гости в Нидерландия, ме заведоха в една крепост и с гордост ми съобщиха, че е от 17 век. Очакваха да бъда възхитена. Крепостта си беше хубава. Но когато им казах, че у нас, в България, в Созопол и Черноморец могат да се видят експонати от 6 век преди Христа, не ми повярваха. След няколко месеца моите приятели дойдоха тук и ги заведох в музея в Созопол, а след това и в този в Черноморец. Сега вече се хвалят, че са виждали лодката на Ной, вампир, гърнета, монети, котви и бижута от преди новата ера.
Е, за лодката на Ной и вампира е „виновен“ проф. Божидар Димитров, който знаеше как да привлича туристи с интересни истории.
Истината е, че музеите в Созопол, Черноморец и София са единствените, които разполагат с истинска лодка-еднодръвка, служила за пасажен риболов в античността.
Уредничката на музея Дарина Чантова обяснява, че това е най-коментираният експонат в музея „Свети Никола“ в Черноморец. Предметът още не е датиран, тъй като у нас не се правят датировки на дърво.
Според някои това е шарапана – съд за мачкане на грозде от 13-14 век, други смятат, че е просто съд за хранене на животни. Лично аз искам да вярвам, че е лодка, с която хората в античността са ловили риба. А ако е от времето на Ной – още по-добра история за туристите.
А музеят „Свети Никола“ има още много такива истории за разказване.
Музеят е създаден през 2014 г. Експозицията е на два етажа, структурирана в две направления – археология и етнография.
В древната история на региона въвежда тематичната археологическа изложба „Черноморец – хилядолетното начало”. Представени са керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда, открити при разкопки на праисторическото селище в местността „Аклади” (VI – IV хил. пр. Хр.). Археологически находки (монети, керамични съдове, амфори и други артефакти) пресъздават историята на ранновизантийската крепост на нос Акра (IV-VI в.) и крепостта на нос Хрисосотира (VI в. пр. Хр. – XIV в. сл. Хр.).
Вромос – древногръцкото тържище
През 2013г. при подводни проучвания в залива Вромос е открито голямо антично селище, залято от водите на Черно море. На площ около 2 дка са открити основи на сгради, глинен водопровод, стотици цели и фрагментирани керамични съдове. Най-ранните от тях са още от 13 в. Пр. Хр. Има също от 5 и 4 в. Пр.Хр. Предполага се, че мястото е било пристанище на големи кораби и тържище.
Има цели предмети, извадени от морското дъно, които датират от V век пр. Хр. до късноелинистическата епоха или ІІ век пр. Хр. Открити са изключително добре съхранени предмети от римската епоха, които са от ІІ-ІІІ век. Археолозите са попаднали и на находки от Средновековието. Открита е вносна гръцка керамика и много характерна местна тракийска керамика от І хилядолетие пр. Хр.
Тя може да се види във витрините на музея „Свети Никола“ в Черноморец.
Явно районът е бил населяван много дълго. Археологическите проучвания на територията на съвременния град Черноморец доказват, че най-ранните заселвания в района на Южното Черноморие датират от епохата на късния неолит. Свидетелство за това са локализираните в района праисторически селища в местностите „Аклади Чеири“ и „Гармица“.
През 2008 – 2009 г. са проведени теренни археологически проучвания в м. „Аклади“, разположена на западния бряг на Созополския залив. От селището е проучен голям култов център с общо разкрити над 70 ритуални ями и шахти, свидетелстващи за живота на населението в проучваната зона от епохата на неолита, халколита и раннобронзовата епоха.
Открити са множество керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда и статуетки.
Според сведенията на древногръцкия историк Херодот през ранножелязната епоха (края на II хил. пр. Хр. – началото на I хил. пр. Хр.) Созополският залив е населяван от тракийското племе скирмиади, които били известни като много опитни рудари, заемащи полетата на Медни рид, обграждащ залива от нос Атия на север до Маслен нос на юг. И са добивали злато.
При проведени археологически проучвания западно от нос Акра е локализирано антично тържище (емпорион)
Там са живеели хората на древногръцкия полис Аполония Понтийска – смесено население от траки и елини. Тържището е поддържало интензивни търговски отношения с останалите градове и селища по Западното Черноморско Крайбрежие и полисите в Средиземно и Егейско море.
Свидетелство за това дава откритата фрагментирана керамика и амфори на дъното на залива, произхождаща от Хиос, Родос, Книд, Милет и Тасос. Тържището е просъществувало до началото на IV в. след което поради зачестилите варварски нашествия селището е изоставено като според хипотезите на някои изследователи част от населението е преселено на близко разположеният нос Акра.
За възможна причина за краят на селището се счита покачването на надморското ниво на Черно море и периодичните земетресения, вследствие на което селището е залято и изоставено.
Късноантичната крепост на нос „Хрисосотира“
Тя е изградена с цел защита на Созополския залив, осигурявала сигурността на пристанището.
Този град, разположен на 70 дка е станал известен едва през 2014-2020г. по време на археологически проучвания. Завършилите на този етап проучвания позволиха да се очертае цялата крепостна стена, която е била дебела 2,4м. и затваряла достъпа откъм сушата в протежение на 300м. Тя е имала 4 кули, но и до сега не е открит вход, което все още е загадка за археолозите. Те смятат, че входът е бил само откъм морето, където е имало и пристанище.
В терена са открити 20 сгради от ранновизантийския период и това дава основание да се смята, че крепостта е имала поне два периода на съществуване – от края на 5 в до 90-те години на 6в и от самия край на 6в. до 614г.
Предполага се, че в крепостта е имало поне 200 сгради, в които са живеели между 1000 и 2000 души. Открити са съдове както от местни производители, така и от северноафриканското и западно малоазийското крайбрежие.
Сграда №18, със своя непокътнат инвентар, може да бъде разглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието проучване предстои. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди – за евентуален ремонт на покрива, откритите железни селскостопански инструменти и части от бронзов кантар.
Оказва се, че търговията не е спирала и в началото на 7в. Много от монетите, открити на полуострова, са от Кизик, Никомедия, Константинопол и Тесалоника.
През втория период са се изграждали сгради върху стари казарми. Най-късната за сега монета, открита там е от 613-614г. на император Ираклий. А историята разказва, че през 614г. по тези места е имало унищожителен поход на славяни и авари.
Същата съдба е стигнала и
Ранновизантийската крепост Акра
Тя се намира на североизточната част на полуостров Св. Никола. На 15 дка е била изградена крепост с две кули, едната от които е разкрита при експедицията на проф. Иван Христов. Основите й са били залети от водите на морето. Във вътрешността са разкрити над 30 жилищни и стопански сгради. Имало е и голям християнски храм, който е оцелял при нашествията на аварите, унищожили крепостта през 5 в., но разрушен при изграждането на бетонни отбранителни съоръжения на българската армия през 20в.
Археолозите са открили там множество монети, сечени от поне трима римски императори, накити и керамични съдове. Дарина Чантова – уредничката на музея в Черноморец, с гордост ги показва.
Интересното в случая с двете крепости е, че не са открити никакви предмети, които да се свържат с въоръжение както на нападателите, така и на защитниците.
Възможно е населението да е било евакуирано предварително с кораби в по-големите градове и дори в Константинопол.
Двете крепости са били част от голям мегаполис, включващ и Аполония, и островите Св. Иван и Св. Кирик и Юлита. А морето не е било разделителна линия, а път и нормална жизнена среда.
За това свидетелства и богатата колекция от каменни котви, оловни щокове, дървени макети на кораби от Античността и Средновековието, показващи крайбрежното корабоплаване и активната презморска търговия.
На вторият етаж на музея е поместена етнографска експозиция „Бит и култура на населението от Крайбрежна Странджа“
В нея са изложени женски накити, тъкани, традиционно мъжко, женско и детско облекло на представителите от трите основни етнически групи – рупци, тронки и загорци, оформящи пъстрият етнографски облик на района.
Представа за основният поминък на населението –земеделие, животновъдство, риболов, както и старинните местни занаяти дават изложените оръдия на труда и занаятчийски инструменти.
В специална витрина са показани съоръжения и принадлежности свързани с рибарството. Акцент в изложбата е колекция от накити – пафти, колани, гривни, обеци, наушници и др. Те са важен елемент от женското облекло и белег за социален статус и естетиката на българката. Може да видите и как тя е подреждала дома си.
Има още много истории, които могат да се научат от експонатите и фотосите в музей „Св. Никола“. Едно място, където времето спира и дори се връща назад към времена на битки, на добив на злато от недрата на Странджа, на митове за богове и богини, на морски приключения, на оживена търговия, а вероятно и за някоя голяма любов.
Екатерина Капрова
