Петър Делян - възцаряването
Петър Делян - възцаряването

Преди 980 години западните български земи са разтърсени от едно от най-мащабните въстания в многовековната ни история. От Белград на Дунава (дн. сръбска столица, български град до XIV в.) до околностите на Солун и адриатическото пристанище Драч (дн. Дуръс, Албания) византийската власт е пометена. Макар и само за година, свободната българска държава е възстановена. Начело на въстаналите българи, отхвърлили наложения им само преди две десетилетия „ромейски ярем“, е Петър Делян (1040-1041) – една от най-ярките, но и загадъчни личности от нашето минало.

Става дума за водач с харизма и държавнически качества, за човек, отдаден на една велика кауза, забележителен българин, когото все още не оценяваме по достойнство.

За да докаже правата си върху българската корона, Петър Делян твърдял, че e син на Гаврил Радомир и внук на цар Самуил.

Затова учените най-често търсят връзката в първия брак на неговия баща с унгарската принцеса Маргарита. За повечето съвременници обаче Делян е „класически“ самозванец!

Според византийския хронист Йоан Скилица той е българин от неаристократично потекло, който преди въстанието е бил „слуга“ на някакъв цариградски първенец. Известният философ Михаил Псел си позволява „игра на думи“ – „Делян“ било по-скоро „Долиан“, което на гръцки означава „коварен“, „хитър“ и „измамник“… Същевременно Делян е наричан и „незаконнороден“… Според епископ Михаил Деволски аргументите на въстаническия водач за кръвната му връзка с Гаврил Радомир са били „… убедително стъкмени“!

И все пак, не можем да отхвърлим на „100 процента“ евентуално родство на Делян с българската династия, особено по линията на „незаконнороденост“. Фамилията на Комитопулите е била многобройна. Имала е разклонения по линията не само на Самуил и Арон. Така е било и с по-големите им братя Давид и Мойсей и други по-близки и далечни роднини… Независимо дали е бил мним или реален представител на „царското коляно“, Делян успява да убеди българите в своите права върху престола. И ги повежда в една трудна, но благородна борба за освобождение и достоен живот.

Както е известно,

непосредственият повод за въстанието е замяната на натуралните данъци с парични, извършена при император Михаил IV Пафлагонски (1034-1041).

Съдейки по археологическите проучвания, данъците са изчислявани в пари, но са събирани отново в натура. Това на практика означавало още по-брутално ограбване на българския данъкоплатец, при царяща корупция и произвол във византийската администрация. И все пак, причините за бунта си остават най-вече идейно-политически. Като водеща е идеята за възстановяването на „своето“ независимо Българско царство.

Делян се оказва талантлив организатор, който се превръща в изразител на недоволството и съкровените помисли на своите сънародници. Той проявява несъмнен стратегически усет, избирайки за огнище на бунта най-отдалечените от византийската столица северозападни български земи. Това са Поморавието и района на Белград, които последни падат под властта на Василий II. Въстаналите българи провъзгласяват своя водач за цар, вдигайки го върху щит, както е повелявал древният военен церемониал. Делян приема името „Петър“.

Така царят светец Петър (927-969) се превръща в знаме на българската независимост и държавната традиция. Тази идея, издигната за първи път именно от Петър Делян, е последвана от Константин Бодин през 1072 г. и от Теодор-Петър (по-големият брат на Асен I и Калоян) през 1186 г.

Петър Делян увлича във въстанието хиляди българи. Въстаническата войска овладява Ниш, а после и Скопие

– столицата на тема (провинцията) България, най-обширната в покорените български земи. Византийските хронисти твърдят, че Петър Делян не е вземал военнопленници! Вероятно, това твърдение е преувеличено, но в него явно има и някаква истина. Както и при други подобни движения, така бунтовниците са „накървявани“, с което са пресичани евентуалните пораженчески настроения.

Срещу въстаниците са изпратени войските на съседната тема Дирахион (Драч, дн. Дуръс в Албания). Българските войници от местните гарнизони обаче на свой ред въстават, като дори избират „свой“ цар – военачалника Тихомир. Възникналото разединение е крайно опасно, поради което Делян кани Тихомир и хората му в Скопие. Така е свикан „народен събор“ – институция, завещана от старите български владетели от Плиска и Велики Преслав. Тихомир отрича царското потекло на своя съперник, на което Петър Делян отговаря с ярка реч. „Един храсталак не може да храни две червеношийки. Нито пък една държава може да процъфтява, ако я управляват двама царе!“ Сред събраните българи „… настанал велик смут, всички казвали, че искат само него за единствен господар… А нещастният Тихомир е убит от екзалтираната тълпа…

Въстанието бързо обхваща нови райони, включително и такива с „ромейско“ население

(например Епир), привлечени от умерената данъчна политика на Делян. Освобождавайки земите на юг, българският цар разполага своя военен лагер при Острово (дн. Арниса, Гърция), опасно близо до Солун. Потеглилият срещу въстаниците император Михаил IV панически се изтегля към Константинопол. Българите в армията му, водени от Мануил Ивац (син на Самуиловия воевода Ивац), преминават на страната на Петър Делян. Отделни български отряди проникват в Тесалия и Атика, нанасяйки удари срещу византийските сили по онези места. Отражението на въстанието в Паристрион (византийската провинция между Стара планина и Дунав) остава неясно. Макар че Българският апокрифен летопис от XII век свързва „цар Оделян“ с градове като Червен и Несебър!

Процесът на възобновяване на българското царство приема стремителен ход, докато едно неочаквано събитие не създава усложнения. На сцената излиза Алусиан, вторият син на цар Иван Владислав, преди това областен управител в Мала Азия. За разлика от случая с Тихомир, този път консерватизмът надделява. „Съмнителният“ Делян е заставен да подели властта с доказания, познат на широки кръгове царски син. Алусиан се проваля при опита си да завладее Солун, след което с измама залавя и ослепява Петър Делян.

В крайна сметка, Алусиан извършва едно от най-черните предателства в нашата история.

Споразумява се с императора срещу лични облаги и привилегии, след което напуска повярвалите му българи! Ефектът от случилото се е разрушителен, особено спрямо психологическата устойчивост на въстаниците. Оглавено от Петър Делян, след отчаяни сражения въстанието е потушено. Въстаническият цар е пленен и най-вероятно умира в затвора.

При смазването на въстанието се „проявяват“ нормандските наемници във византийската армия, командвани от бъдещия норвежки крал Харард Хардраде Високия. В средновековните скандинавски саги прочутият викинг е наричан „бич над българите“ и „опустошител на България“! В сагите се мярка образът на един „сляп цар“, който предвожда своите верни войници. Последните свободни български градове са Прилеп (днес в Северна Македония), където се укрепява Мануил Ивац, и Средец (дн. София). Управител на днешната ни столица е воеводата Ботко, който след отчаяна съпротива е победен при Бояна.

За пропагандата в Скопие с нейните претенции за „наука“ въстанието е „македонско“. Дори и илюстрациите в тамошните учебници по история разобличават поредната безцеремонна лъжа – навсякъде пише българи и толкова! Проф. Михайло Динич изказа остроумното предположение, че

наместо „Делян“ по-вярна е формата „Оделян“, срещана в Българския апокрифен летопис.

Според сръбския учен тя е производна на старобългарския глагол „одолети“ /„побеждавам“/ . Тоест, става дума за прозвище – „Победител“, равнозначно на латинското „Виктор“. Все пак името „Делян“ е в останалите исторически паметници. Но не е изключено средновековният автор да е схващал бележития българин от XI век именно в „победоносна“ светлина! Същият книжовник нарича Петър Делян с древната титла „каган“. Това е още едно свидетелство за българската същност и дълбоките идейни корени на освободителното движение от 1040-1041 г.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви