В България остана едни четири града
В България остана едни четири града

Вие сами ще се досетите кои са тези четири града в България. Аз няма да ги казвам от уважение към останалите български градове. Но да започнем разказа отначало.

Виждам един познат в центъра на град Хисаря, който продава сувенири. „Как е, има ли търговия тази година?“ питам аз. „Няма хора тази година, няма почиващи.“ отвръща той. „А и да има, не купуват.“ На свой ред отговарям, че няма как да купуват, при такова увеличение на всички цени. Ето, варената царевица я продават за 2.50 лева бройката! „Спокойно, на морето е 5 лева.“, успокоява ме моят приятел. Егати, сигурно е така!

Преди няколко седмици питам бате Петьо, който има заведение за бързо хранене в Пловдив, как успява да поддържа такива сносни цени, при такава инфлация на хранителните продукти, през изминалата зима и пролет? „Инфлацията ние сами си я правим“, отвръща ми той и вероятно е прав. Съвсем наскоро някой качи цени от плажно барче в Гърция: кафе – 50 евро цента, капучино – 1 евро, бира – 1 евро, сок – 50 евро цента, сандвич – 1.50 евро. Тук в заведенията около Градската градина, в Пловдив, кафето гони 5 лева. Май наистина инфлацията ние сами си я правим…

Спирам пред склада на едни други познати в Пловдив, които се занимават с търговия на обущарски материали в цялата страна. „ Как е?“, питам и тях. Отговарят, че никога не са имали толкова материали на склад. В Пловдив търсенето е намаляло. „А в другите градове как е?“ питам наивно аз. „Какви други градове, в България останаха четири града…“ получавам отговор, „Даже във Варна и Бургас е слабо търсенето“. „Нали там има много украинци, руснаци?“, продължавам аз с наивните въпроси. „Те пазаруват само в големите хранителни вериги. Други стоки и услуги почти не ползват.“, получавам отговор.

В България: Пустееща провинция, оголена периферия и едни четири града

Как я докарахме дотук? След тридесет години системна липса на държавна политика, стратегия или поне идея за регионално развитие, идея за равномерно и равнопоставено развитие на различните региони, на различните области на страната. Основно по време на избори се чуват цифри, независимо нали става въпрос за област Ловеч, Ямбол, Кърджали или Монтана – 160-170 хиляди човека население на областта, включително населението на областния център. Потресаващо!

Една пустееща провинция, една оголена периферия на страната и едни четири града! Безконтролна инфлация, безконтролна концентрация на население и изобщо едни процеси, в които липсва всякаква държавна намеса, всякаква държавническа мисъл или програма. Източване на общински и държавни средства, контролирана бедност на населението и нежелание то да бъде образовано и възпитано в гражданска активност. Това се случва от три десетилетия на свободно развитие на страната, това са основните умения, които овладяха нашите „капиталисти“ и политици.

Андрей Киряков

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви