Д-р Савов

В днешно време, това от което децата имат най-много нужда е от разбиране. Да разбираме това, което са те в действителност, как се оформят като зрели личности и кои са действителните им нужди по време на техния дълъг път на развитие от първите моменти като новородени до прага на зрелостта – пубертета.

Оценката прави бургаският детски психолог Борис Савов, който алармира за увеличаване на случаите на изоставане в детското развитие, поради ред фактори и счита, че подрастващите имат все по-голяма нужда от автентична връзка с родителите си, като тя трябва да е съобразена с реалните нужди на децата.

За тяхното по-добро разбиране е нужно да се вникне в изводите, които невронауката прави през 90-те години от синтеза на данни и от изучаването на човешкия мозък с технологичния напредък в тази сфера още  през 80-те години на миналия век, допълва психолога.

От къде идват проблемите в развитието?

Когато се роди едно бебе, обикновено родителите или обгрижващите не са много наясно пред какво са изправени. Новороденото за повечето от нас е като една черна кутия и много малко може да се знае какво се случва по време на развитието му и по-специално за процесите,които се случват в мозъка.

Това често поражда тревога, която кара грижещите се да проявяват защитни психически механизми за да овладеят тревогата от неяснотата около новороденото, които се внедряват във взаимоотношенията между родителите и бебето. Тези несъзнавани поведения със защитен произход могат да повлияят негативно в т. нар. критичен период на развитието.

Тъй като един от важните изводи, които правят учени в сферата на невронауката на развитието е, че е налице критичен период в ранното развитие на мозъка.

Друг важен извод, който има връзка с предходния, е че средата оказва непосредствено влияние върху структурирането и функционирането на мозъка особено в критичния период на развитие.

Този период се нарича критичен, тъй като по това време съзряват висшите области на мозъка – фронталните дялове на мозъчната кора, през този период се създава и афективната привързаност с грижещите се, която е основата за развитието на всяка една зряла личност и нейните познавателни и емоционални качества, уточнява Савов.

Без да се имат предвид тези изводи на съвременната невронаука отглеждането на деца може да се окаже проблематично, тъй като преобладаващият родителски стил е позволяващият, при който родителите се стремят на всяка цена и със всички възможни средства да спестяват всеки вид стрес и да се стремят на всяка цена и с всички средства към позитивна, „приятелска“ атмосфера във взаимоотношенията си с техните деца.

Т.е. възпитателният елемент в отглеждането все по-рядко и все по вяло се въвежда за сметка на обгрижването.

Всичко това доказано от невронауката на развитието би могло да доведе не достатъчно развитие на фронталните дялове на мозъчната кора, което от своя страна води до една или друга степен на когнитивни дифицити, определена степен на разстройство на афективната саморегулация, личностови, поведенчески особености и в крайна сметка до определена степен на трудности в социалната адаптация.

Позволяващият  родителски стил, съчетан с дигиталната среда, в която се появяват бебетата и дигиталните средства, с които си помагат някои семейства, ясли и детски градини допълнително затруднява структурното и функционалното постнатално развитие на фронталните дялове на мозъчната кора, което е в основата на гореспоменатите проблеми в развитието, е категоричен психолога.

Мащабите и степента на този проблем,  ни връхлита като цунами, което най-осезаемо се усеща в детските градини и училищата и ако не се вземат мерки има огромен риск за нов тип демографска криза.

Какъв друг проблем може да се назове от името на нашите деца?

Според Савов това би бил проблемите свързани с родната съвременна образователна система.

Какво става с ентусиазираните и жадни за знания деца от началния етап, когато в гимназията учителите се борят с апатията и нихилизма, които ги завладяват, проявени с непреодолимото желание да се вторачват в телефоните си и да си запушват ушите със слушалки тип „тапи“. Преобладава едно нерзбиране какво правят и защо са там.

Този проблем също може да се разглежда през призмата на изводи, които невронауката на развитие прави.

Установено е, че доминиращото полукълбо при раждането е дясното. То е отговорно за визуалните и пространствени възприятия, телесните усещания, афективните взаимовръзки на привързаността.

Когато детето започне своя път в училищната система, то се залива с материал под абстрактна форма. Практическите упражнения, нагледното представяне на материала почти липсва.

По този начин, се увеличава влиянието на лявото полукълбо до такава степен, че при завършването си се губи връзката с афективните преживявания и телесните усещания. Училищната система, такава каквато е в момента, ни приучава да живеем предимно в главите си. Може да се наблюдава дисоциация с тялото, усещанията, емоциите или едно отчуждение от самите себе си.

Чувствата като принадлежност и емоционална привързаност не се поддържат, а на преден план е надцененото усвояване и запаметяване на огромен обем материал. Възпитателният елемент също избледнява все повече.

От това голяма част от тийнейджърите, бъдещите зрели индивиди и родители, вероятно се чувстват в определена степен отчуждени от себе си, а така и от обкръжението си.

И когато тези тийнейджъри, превърнали се в зрели индивиди станат родители на децата си, за да се върнем там откъдето започнахме, ако нямат солидна основа и са изгубили връзката със себе си, с телата си и чувствата си, ще имат трудности да се свържат по един автентичен начин със своите деца.

Така че от името на децата си позволявам да адресирам  нещо, което всички усещат, но трудно артикулират – нуждите от възпитание, принадлежност и взаимоотношения на привързаност. За целта е нужно широко интегриране на достиженията на невронауката на развитието в нашето общество, за да може да се направи действителна оценка на нуждите на децата особено по време на жизненоважния „критичен период на развитието„, са убежденията на бургаския психолог.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви