Красавицата и Звяра не е приказка наужким
Красавицата и Звяра не е приказка наужким

Почти няма да намерите човек, който да не знае приказката за Красавицата и Звяра. През втората половина на миналия век, както и през този, историята претърпява различни интерпретации в постановки, филми и галерии. През 1991 г. Дисни пуска пълнометражен анимационен филм и игрален през 2017-а. Оказва се, обаче, че тази красива притча е основана на реални събития, чийто финал няма нищо с щастливия приказен край, пише Ancient Origins.

Първата приказка „Красавицата и Звяра“ (в оригинал – La Belle et la Bête) е публикувана във Франция през 1740 г.

Много учени смятат, че в нея се разказва реалния живот на човек на име Петрус Гонсалвус (Педро Гонсалес на испански). По-конкретно, историята на живота и брака му с красива млада жена на име Катрин.

Този „човек от гората“, както го наричат, е роден на остров Тенерифе през 1537 г. и 10 години по-късно е „представен“ на краля на Франция Анри II, за да влезе в свитата на нестандартните персони в двореца, наред с джуджетата и шутовете. Всички цъкали подире му, събирал тълпи, откъдето и да минел.

Имал рядката болест, която по онова време още не била известна. Сега това изключително рядко срещано заболяване учените наричат хипертрихоза или синдром на върколака. В резултат на това заболяване лицето на човек, както и тялото му, са прекомерно обилно окосмени – като козина – по цялото тяло.

Въпреки че Гонсалвус е смятан за „дивак“, „звяр“ и нечовек, крал Анри II оценява подобаващо високото му ниво на интелигентност – дава му човешко име и се отнася с него като с човешко същество, а не като с животно, както са се отнасяли с хората с физически аномалии по онова време. По-късно Гонсалвус успява да получи добро образование, научава три езика и усвоява тънкостите на придворния етикет.

Биографията му не е много подробна, но изследователите знаят, че той е починал през 1618 г.

Испански учени откриват архивни документи, доказващи, че Гонсалвус е успял да се интегрира добре в дворцовия живот.

На 20-годишна възраст Гонсалвус започва да сервира ястия за кралската трапеза. По-късно започва да учи право и вече през 1582 г. дори преподава този предмет в университета Сорбона в Париж.

Има архивни книжа, сочещи, че след смъртта на крал Анри II съпругата му Катрин де Медичи решава да проведе експеримент, за да разбере какви деца биха се родили от баща като Гонсалвус. През 1570 г. Петрус Гонсалвус се жени за красивата дъщеря на френски търговец на име Катрин Рюфелин. По време на дългия си брак двойката има седем деца, четири от които също страдат от хипертрихоза.


Една от дъщерите на Гонсалвус – Антониета

Животът на Гонсалвус и семейството му не бил особено щастлив. Всичките космати членове на семейството били пратени на обиколка в чужбина, за да могат други монарси на Европа да видят това „чудо на чудесата“. Рунтавите деца на Гонсалвус дори били „подарени“ на различни благородници и те се отнасяли с тях като с придворни любимци.

Учените смятат, че липсва документ, удостоверяващ смъртта на Гонсалвус през 1618, защото той не е считан за пълноправен член на обществото заради физическата си аномалия и съответно едва ли е погребан според канона. Следователно няма църковни записи.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви