Високо над автомобилния път край село Крепча е издълбан скален манастир. Основан още през IX-X век, това е една от най-ранните скални обители на територията на България. Манастирът е донякъде възстановен и достъпен за посещения. В момента отворена за посещение е средната тераса, където се е намирала манастирската църква. Но най-ценното нещо там са надписите. Между тях е и първият такъв в света на кирилица.
Но най-голямото богатство на Крепчанския скален манастир са надписите.
Те са на кирилица и са около 20 на брой. Сред тях обаче има и такъв на староеврейски език – загадка, която и до днес поражда дискусии в научните среди. А най-удивителната находка е стар надпис на входа на скалната църква. Открит е в началото на 70-те на ХХ век и гласи:“В 921 година почина раб божий Антон през месец октомври“.
Надписът е 9-редов, от него се разчитат относително добре първият пасаж от три реда.
Следващите съдържат отделни букви и думи, които се предполага, че носят информация за самата дата на кончината на този монах, а може би и часа на настъпилата смърт, научаваме от Мирослав Георгиев, уредник към РИМ-Търговище:
„Този манастир е основан от монах на име Антоний или Антон. За това разбираме от два от надписите в манастира. Той го създава в края на IX началото на X в. и покрай него се формира братство от между 5 и 10 монаси. Антоний умира през 921 г. Това е отразено на един от надписите, който се явява най-ранно датираният надпис на кирилица открит до момента. Знаете, че около 250 милиона души по света използват кирилица. И нямаме по-ранен надпис от датировката 921 г.!
Това означава, че монахът Антоний е починал 25 години преди смъртта на св. Иван Рилски и 6 години преди тази на цар Симеон, от което следва, че е бил техен съвременник. Така че надписът от Крепча събужда дискусия кога всъщност започва монашеството по нашите земи и кой е основоположникът“ – казва Мирослав Георгиев.
Пред входа на църквата-гробница, на височина 8 метра, изследователите попадат на още една удивителна находка – относително добре запазен 5-редов надпис.
С много добре врязани в камъка букви с големина между 2 и 3 см, е изписано следното: „В името на Отца и Сина и Св. Духа. Тук почива светият отец Антоний †. А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин. „Интересното е, че в надписа Антоний е наречен „свят“. Възможно е, след кончината му, той да е бил обявен за светец, твърди Мирослав Георгиев и допълва, че в наши дни има дискусия в Българската православна църква дали той да бъде обявен за светец, въпреки че нямаме известно негово житие.
Надписът в църквата-гробница разкрива и една любопитна историческа подробност. Става дума за съдържащата се в него клетва: А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога. „Няма друг подобен документ в българската епиграфика“ – твърди Мирослав Георгиев и добавя:
„Тази клетва с предупреждение е възможно да е насочена срещу монаси, които са си позволявали да използват помещенията в манастирите или конкретно в този манастир за стопански нужди, а не за богослужение или църковна дейност. Съществува и друга теория. През периода, когато цар Симеон води войни в Тракия, има известни свидетелства, които гласят, че той е нареждал да се съхранява житото за изхранване на войската му в църкви или подобни скални обители“ – обяснява Мирослав Георгиев.
