Ах как ги дразни този наш език, на някакви си варвари дето окупирали главното кръстовище между Запада и Изтока и от векове разпръскват някаква странна Светлина разголваща сенките на всеки завоевателен поход от едната към другата цивилизационни посоки и обратно…
Ах как ги дразни този наш алфавит, чиято калиграфска хармоничност вплита хармонията между небесното и земното изражение на божествената сакралност…
Обърква им и стратегията, и тактиките на бушуващата във всички изразни пространства трета световна хибридна война или – глобалната битка за манипулативно овладяване съзнанието на умовете и сърцата човешки…
И сме имали, на всичкото отгоре, наглостта да предполагаме, че онова маймунско “@”, кльомбата от неотменната в битието ни клавиатура на всемогъщия, колонизиращия мисълта ни интернет – била “копи-пейст” от някакъв си манускрипт от времената на обитаващите нашите земи богомили… А защо пък да не е така!… Защо всяко послание да не поема пътя си в лабиринтите на глобалната www-мрежа след натискането на клавишчето “@”, което според оня манускрипт е означавало @мин, сиреч – да бъде!…
Ах как ги дразни, че езикът ни се е превърнал в IP-адресът на националната ни идентичност, изразител на единствената ни смислена национална идея – да бъдем себе си, дори и във времена на най-тежки робства или пък съюзнически верноподаничества… Толкова заразителна национална идея, че е азбучно взаимствана от най-голямата по площ империя, разпростряла се между Европа и Азия и още редица своенравни народи между Адриатика и Балтика… Или казано по-точно – кирилицата като месианството българско…
Ние, езичниците
Били сме езичници, гласят доклади на авторитетни евроатлантически корифеи на идеологическата война изписани на елементарно-компилативния, глобално универсален английски. С нас трябвало малко по-хард, щото с изключение на родоотстъпниците, трудно ни увирали главите относно политкоректността…
Ах как ги дразни, че поназнайваме криво-ляво техните езици и разгадаваме бързо скритото, лицемерното значение на думичките им, но виж с нашия словоред те се поозорват… Ах как ги дразни, че се налага да понапънат залинелите си от педантично устроения им протоколен свят умове…
В този смисъл не е ли вече време, поне във все още свободно редактируемата Уикипедия/Wikipedia да изпишем, че според родната ни кирилица “езичник” по нашите географски ширини е този, който на собствения си език изразява собствено мнение по въпроси по които други народи на своите си езици имат друго мнение… И защо не, след като половината френски крале са били миропомазвани с ръка върху онова прословуто Реймско евангелие, изписано с нашите буквички, които богоугодните владетели са считали за знаци на непозната небесна цивилизация…
Ако осъзнаваме що ще е то национален празник, то би следвало отдавна да провъзгласим на света, че всеки 24-ти май на всяко лето Господне е автентичният национален празник на държавата България и родът български…
Национален ще да означава, че този ден е обединяващата цял един народ времева фиксация върху най-сакралния белег на националната идентичност… В нашия случай – езикът свещен на нашите деди… Езикът като изкупител на греховете сторени под чуждо влияние към рода и Отечеството ни…
Честит 24 май българи, които броите всеки от дните си земни за своя двадесет и четвърти май, който крепи непреклонния ви дух нашенски!
Димитър Недков – писател
