В тази статия ще разгледаме пет от най-впечатляващите открития, за някои от които може би не сте чували.
Грандиозните находки на злато и съкровища, които сте виждали във филмите, съществуват и в реалния живот. Всъщност има вероятност някои от съкровищата все още да не са открити.
Златото е благороден метал и валута, на която хората разчитат от хиляди години до днес. Тъй като златото е общоприета валута навсякъде, хората могат да плащат с него, където и да отидат. Дори в страни като Северна Корея. Ето защо местата, където се откриват златни съкровища, могат да бъдат най-неочаквани.
Съкровището на „Златния кораб“
„SS Central America“ е корабът, който потъва с невъобразимо количество злато през 1857 г. – катастрофа, отнела живота на стотици хора, а златото се оценява на 30 000 паунда (13 000 кг), изгубени в морето.
Според изчисленията по това време корабът превозва злато, равняващо се на 765 000 000 долара, коригирано спрямо инфлацията. За сравнение, стойността на кораба в днешни пари е само 4 070 000 долара. Това означава, че съкровището е почти 200 пъти по-ценно от самия кораб!
Дистанционно управляваните подводни апарати са открили много злато и артефакти.
По това време намерената златна плочка с тегло 80 фунта (36 кг) е продадена за 8 000 000 долара.
Общата стойност на извлеченото злато се оценява на 50-100 млн. долара. Намереното злато включва монети „Двоен орел“ от 1857 г., златни монети от 20 долара, златни кюлчета и други изделия.
Съкровището от гробницата на фараон Тутанкамон
Златото е неразделна част от древноегипетския фолклор. Техните занаятчии изработват разнообразни златни изделия, включително амулети, маски, съдове и декоративни оръжия, които създават впечатление за величие и мощ. Египтяните вярвали, че златото е въплъщение на тялото на бог Ра, който също се свързва с планини от злато.
Фараонът Тутанкамон е една от основните фигури в историята на Древен Египет. Като млад фараон той се възкачва на трона, когато е само на девет години. Управлението му обаче не продължава дълго поради внезапната му смърт на 19-годишна възраст.
Археологът Хауърд Картър открива гробницата на крал Тут през 1922 г. Съкровището било толкова зашеметяващо, че някои хора го наричали „къщата от злато“. Гробницата съдържа много древни артефакти, но най-забележителният е саркофагът на фараона.
В ковчега са положени мумифицираните останки на фараон Тут със златна маска, изобразяваща чертите на лицето на фараона.
Това златно изделие тежи 10,23 кг и е високо ~55 см. Само стойността на метала надхвърля 600 000 долара. От друга страна, контекстуалната стойност на такъв предмет е безценна.
Златно съкровище от Hoxne Hoard
През 1992 г. металотърсачът Ерик Лоус открива това, което ще се превърне в един от най-добре запазените артефакти на Римската империя. Съкровището съдържа 14 865 римски златни, сребърни и бронзови монети, както и 200 сребърни съда и разнообразни златни бижута. Предполага се, че артефактите са изработени около IV-V век.
Сега посетителите могат да видят тези артефакти в Британския музей в Лондон и да се запознаят отблизо с автентичното наследство на Римската империя. През 1993 г. Комитетът за оценка на съкровищата оценява находката на 1 750 000,00 GBP (стойност за 2020 г.: 3 640 000,00 GBP). Въпреки това, ако веднъж сте намерили това незаменимо наследство от минали цивилизации, едва ли ще можете да го запазите за себе си.
Историята на процеса по идентифициране на собственика на това съкровище е поместена на първа страница на новините през 1993 г. Британският закон гласи, че заровеното съкровище принадлежи на човека, който го е заровил, или на неговите роднини. Не се появяват претенденти за имота. В резултат на това през 1993 г. се провежда изслушване на коронера, на което се установява, че съкровището принадлежи на Короната на Обединените кралства.
Това обаче не означава, че Ерик Лоус не е бил възнаграден. Комитетът за преглед на съкровищата оценява находката на 1 750 000,00 GBP (което е около 4 400 000,00 GBP по днешна стойност), които отиват при търсача на съкровища.
Предпоследното от най-големите пет
„Златни находки от Титаник“
Едно печално събитие, което вероятно е познато на повечето от нас. Всичко започва на 10 април 1912 г., когато корабът „Титаник“ отплава от Саутхемптън, Англия, за Ню Йорк. Повечето от пътниците на борда са били от висшето общество и много от тях са носели със себе си скъпоценни метали и други бижута. „Титаник“ потъва на петия ден от пътуването си и се превръща в една от най-смъртоносните морски катастрофи в историята.
В морето са потънали антики на стойност милиони долари, много от които са принадлежали на богати пътници. Сред предметите са картини, романи и дори луксозни автомобили. През годините експедиторите полагат много усилия, за да върнат артефактите. Те успели да възстановят различни златни бижута, брошки, джобни часовници и други лични принадлежности. Освен многото предмети, съдържащи злато и кюлчета чисто злато е имало и лични вещи със сантиментална стойност. Тези артефакти и историите, които се крият зад тях, вдигат завесата към богатата история на кораба „Титаник“.
През 1994 г. водолази откриват пътна чанта, съдържаща златен медальон, принадлежащ на пътничката Вирджиния Кларк. Тя се качва на борда на „Титаник“ заедно със съпруга си Уолтър, с когото са на меден месец. Двойката се връща в Америка с „Титаник“, за да отпразнува рождения ден на двегодишния си син, но само Вирджиния оцелява при потъването.
И последното, но не по значение
Панагюрското златно съкровище
Панагюрското съкровище е най-голямата златна находка в света и е открито случайно. Братя Дейкови го откриват през 1949 г., докато копаят глина край град Панагюрище в България.
Съкровището е изработено от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр. е с общо тегло от 6 кг. 164 гр култов сервиз, състоящ се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако – гръцкия пантеон. Съкровището от Панагюрище представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика. Използвал се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали свързани с тракийската митология.
Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и 2 са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката митология. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички оформени като глава на Амазонка. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври-митологични същества с тяло на животно и глава на човек.
След изследването на съдовете археолозите стигнали до няколко хипотези относно произхода на съдовете. По-популярните са две:
Първата е, че предметите са изработени в гр. Лампсак, елинска колония намираща се на южния бряг на Черно море, в днешна Турция. А втората хипотеза, която напоследък започва да надделява след археологическите открития в България през последните години и високото майсторство в изработката на намерените предмети е, че сервиза е изработен в местно златарско ателие намиращо се в района на Панагюрище.
Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежал на някой от Одриските царе? Какво го е принудило да го скрие в земята? Точен отговор не можем да получим. Можем само да гадаем.
Тези златни находки са сред най-добре запазените артефакти на тракийската култура и днес са изложени в музеи по целия свят.
