Първото споменаване на страната Дилмун е в шумерската митология. За това мистично място се говори и в акадския епос за героя Гилгамеш. Вероятното разположение на Дилмун е в Персийския залив. Според шумерите първоначално страната не е била пригодена за живот- водата била само солена.
Според легендата дъщерята на Бога на дъжда и водата Енки Нинсикила помолила баща си да дари Дилмун със сладка вода и това превърнало страната в процъфтяваща градина с палми, лозя и плодни дръвчета. Голямата привилегия на острова, дарена от Енки, било цвете, което растяло само там и осигурявало вечен живот.
В шумерската митология тайнствената страна Дилмун е представена като чиста и светла земя, блажено място, където не съществуват болести и смърт. Дилмун е място, изпълнено с духовна енергия и изобилие от водни ресурси, донесени от подводния свят от Уру – бога Слънце.
Археолози, сред които Питър Брус Корнуал и Дейвид Рол, предполагат, че Дилмун е островът Бахрейн,
разположен на юг от Ериду в Персийския залив. Заемащ територията между Месопотамия, Индия и източния бряг на Африка, Бахрейн е бил силно развит търговски център на мед, руда, злато, слонова кост. Тези дейности били характерни за населението на дилмунската цивилизация. Някога Бахрейн е изобилствал от извори и много от тях са все още непокътнати, обградени от останките на светилища на различни цивилизации.
Дилмун имал важна роля в търговските взаимоотношения на шумерите с Харапската държава в долината на река Инд. В митологията и сказанията за Гилгамеш Дилмун е посочен като източник на вечния живот. Споменат е и в надписи от периода на управление на вавилонския цар Бурна Барнаша-около 1370г. пр.н.е. След обединяването на Шумер и Акад Дилмун се превърнал в стратегическо пристанище.
Има и историци, които свързват Дилмун с кувейтския остров Тайлак -дълъг 14 км и широк 6 км. Най-ранните археологически находки на Тайлак са от третото хилядолетие пр.н.е.
В Бахрейн са открили значително по размери селище с няколко хилядно население. Останките са датирани на 2800- 1800 г. пр.н.е. Този период съвпада с времето на споменаване на Дилмун в месопотамски надписи: описан е като непорочен и сияен, избран от могъщия бог Енки.
През следващите векове остров Дилмун загубил търговското си значение, вероятно е станал част от Асирия, а впоследствие от Вавилонското царство.
През 1861 г. във Франция са публикувани цялостните преводи на клинописните надписи на големите алабастрови плочи, разкопани от Пол Емил Бота в Хорсабад (Месопотамия). В тях се описват събития, станали по времето на асирийския цар Шарукин (Сарагон Асирийски), живял през VІІІ в.пр.н.е. Заключителната част на разказа за похода на Сарагон срещу вавилонския управител Мардук-аплаидина гласи:
“… аз подчиних в своя власт Бит-Иакин на брега на Горчивото море до самите граници на Дилмун. Упери, царят на Дилмун, жилището на който се намира, подобно на риба, на тридесет двойни часа сред морето на изгряващото слънце, чу за моето могъщество и ми изпрати дарове.”
Това е първият документ, от който учените узнават за съществуването на някаква неизвестна дотогава “страна Дилмун”.
