Според трима дипломати от ЕС, информирани за обсъжданията, европейските служители изготвят планове за налагане на икономически санкции на трети държави, ако те не спазват западните санкции или не могат да обяснят внезапното нарастване на търговията със забранени стоки.

Подобен механизъм, който се обсъжда като част от следващия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната в Украйна, би бил първата стъпка към т.нар. вторични или екстериториални санкции – практика, която вече се използва от САЩ.

„Това би било важна промяна в политиката на ЕС“, каза един от дипломатите.

Идеята илюстрира нарастващото разочарование на ЕС от заобикалянето на западните санкции срещу Русия от страна на безскрупулни държави и предприятия.

След като прие 10 пакета от санкции срещу Москва, ЕС назначи Дейвид О’Съливан за специален пратеник, който да гарантира, че европейските санкции се прилагат и не позволяват заобикаляне.

Но на О’Съливан – бивш генерален секретар на Европейската комисия и посланик на ЕС в САЩ – често му липсват лостове за въздействие, за да убеди трети държави да се съобразят с тях.

Западните санкции, наложени на Москва заради инвазията ѝ в Украйна, означават голям бизнес в други части на бившия Съветски съюз, тъй като посредниците се надпреварват да печелят от препродажбата на недостъпни стоки в Русия.

Сега Европейската комисия се надява, че този нов механизъм може да бъде използван като заплаха, за да накара други държави да се съобразят с него. Ако те не го направят, Брюксел може да наложи санкции и срещу тези трети страни, казаха дипломатите.

ЕС разглежда например страни от Централна Азия, като Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

Комисията вече е обсъдила мерките с дипломатите на ЕС на частни срещи, но все още не е предложила официално новия си пакет на европейските столици. Окончателното решение дали да се пристъпи към изпълнение на плана се взема от националните правителства.

Дипломатите подчертаха, че все още има много неясноти по въпроса как ще работи механизмът.

Например, не е ясно дали цели държави ще бъдат обект на действие и ако е така, кои, или само физически или юридически лица, които извършват дейност в определени държави. „Не сме на етап, в който да е ясно как ще изглежда това“, каза втори дипломат.

Но е ясно, че предложението е много чувствително, казаха дипломатите, например когато става дума за обръщение към Китай.

Висш дипломат от ЕК заяви, че ЕС трябва да внимава подходът „да не подтикне страните, за които говорим, да влязат в обятията на Индия, Китай или Русия“ и че ще трябва да се намери баланс между разправата с нелоялната търговия и поддържането на икономическите връзки.

Механизмът все още може да не влезе в окончателния вариант на 11-ия пакет от санкции на ЕС.

„Трудно е да се предвиди, защото сега няма нищо на масата“, каза дипломатът пред „Политико“. „Твърде неясно е, за да се направи разчет на пространството“.

Посланиците на ЕС трябва да обсъдят плановете на срещата си на 10 май, въпреки че този срок все още може да се промени.

БГНЕС

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви