Наричат манастира в с. Голямо Буково „Св. Животоприемний източник“ нашенския Атон заради хипотеза, че бил обител на исихастите на Григорий Синаид. Храмовият празник на манастира е точно на днешния Светли Петък . Светли петък е петият ден на Светлата седмица след Великден, в който се благославя свети апостол Петър.
На Светли Петък Православната Църква празнува Живоприемен Източник на Пресвета Богородица в чест на обновяването на нейния храм „Живоприемни Източник” в Цариград.
Българският „Св. Животоприемний източник“ ще намерите на 4 км от с. Голямо Буково, сред живописни местности и в близост до малки странджански селца.
Манастирът е основан през 12 век и кръстен на името на света Петка, а храмовият празник е Светли Петък – петъка след Великден, на който ден се почита светицата.
Съществува предположение, че през 14 век той е бил един от манастирите на Григорий Синаит, част от Парорийския манастирски комплекс.
Българският писател Антон Страшимиров също е смятал, че точно тук е била “школата на исихастите”, защото “при последното си завръщане от Света Гора (Атон), Григорий е слязъл от кораб в Созопол и оттам се отправил за своя манастир”.
В съвременния си вид е построен в края на 19 век. Паметник на културата, днес Голямобуковският е единственият действащ манастир в Странджа.
В олтара на храма се намира аязмото “Животоприемний източник”, дало името на днешната църквица, изградена в непосредствена близост до „живата вода“.
Легендата за манастира
Легендата разказва, че през третата четвърт на 19 в. на Коста Янов – един от жителите на с. Коджа Бук (дн. Голямо Буково, в сън му се явила Св. Богородица. Тя му заръчала да отиде на Осман баир и да потърси стария манастир, който бил разрушен от турците.
Бай Коста не изпълнил заръката на Божията майка.
Селянинът бил наказан с тежка болест. Люти рани покрили краката му. След време Божията майка отново се явила в съня на Коста Янов със заръката да потърси стария манастир и да потопи в тамошния извор болните си крака. Когато оздравее, на това място да съгради нов манастир за прослава на името Господне.
Болният мъж изкачил хълма и тръгнал да търси лечебния извор. Не след дълго го открил, измил раните си с бистрата вода. Не минало много време и чудото станало.
Той се отървал от коварната болест. През 1873 г. изградил църква и метох ведно със селяните от околните села.
Манастира нарекли “Св. Животоприемний източник” заради живата вода, която извира от олтара на църквата и заради нейните лечебни свойства.
Всяка година на Светлия петък миряните идват отблизо и далеч да почетат храмовия празник на манастира и да се черкуват.
Районът на манастира е обект на археологически обходи и проучвания през периода от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.
Регистрирани са множество тракийски могили, соларни кръгове, свързани с религиозни практики на траките към Слънцето и мъртвите, християнски параклиси и ранновизантийски и средновековни крепости.
Най-ранните следи от човешки живот датират от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Свързани са с мегалитната култура, която е представена на Балканите от долмени (каменни гробници) и светилища.
Паметниците от тази култура са най-силно концентрирани в околностите на близките села на манастира /Г. Буково, Кирово, Белеврен, Граничар, Д. Ябълково, Варовник/.
В близките околности на манастира на източния връх на “Двата близнака” в края на 5 в. и началото на 6 в. се изгражда военно-стратегическа крепост, с цел да отбранява столицата на Византийската империя – Константинопол, от варварските нашествия. Тя има много добра визуална връзка с останалите крепости от Странджа и Източното старопланиние, строени по онова време.
След управлението на Иван Асен ІІ /1218-1241/ териториите на Голямобуковския манастир влизат в състава на българската държава.
В научната историческа литература от началото на 20 в. до днес съществува хипотеза, че манастирът “Св. Животоприемний източник’ е приемник на манастира “Св. Троица”, основан от Григорий Синаит и Теодосий Търновски в края на 13 в. и началото на 14 в. в т. нар. Парорийска пустиня, където се заражда и развива философско-религиозното учение на исихазма. В изворите Парорийската пустиня се приема за българската Света гора /Атон/.
Днес имаме повече основания да твърдим, че българският Атон е Манастирският комплекс в близост до манастира “Св. Животоприемний източник”.
През 1984 г. ст.н.с. д.и.н Ив. Карайотов прави археологически сондажи около абсидата на църквата в манастира и попада на погребения от 12 – 14в.
Според записките, взети от архива на архимандрит Рафаил, живял в манастира от 1905 г. до края на живота си (1967 г.), при ремонта на църквата през 1914 г. при изкопни работи са открити “две средно големи икони на св. Троица и св. Георги, много човешки кости, а по тях гривни, пръстени, метални, копчета“.
Наскоро при теренни обходи в околностите на манастира попаднахме на еднокорабна базилика с материали от ХІV в. Всичко това ни дава основание да предполагаме, че работната хипотеза за Парорийската пустиня и манастира “Св. Троица”, на Григорий Синаит след бъдещи археологически проучвания ще се превърнат в теза, че българската Света гора е в района на манастира “Св. Животоприемний източник”.
Автор: Красимира Костова, директор на Общински исторически музей – Средец
