Лъвската глава – скривалище на съкровища от Александър Македонски до Вълчан войвода

Всъщност леко ви заблудих. Не става въпрос лично за Александър Македонски, а за неговият пълководец – Лизимах. По-късно той е един от неговите диадохи (приемници) и става цар на Тракия (от 306 г. пр. Хр.), Мала Азия (от 301 г. пр. Хр.) и Македония (от 288 г. пр. Хр., заедно с Пир).

Снимка: Уикипедия

Та, според историческите източници, този цар Лизимах построил античния град Ранули, познат и като Азине. Крепостните му стени са ограждали 30 000 кв.м., което превръща града в един от най-големите укрепени градове в България. А той се намира зад Лъвската глава, която може да видите край река Ропотамо между Созопол и Приморско.

Лъвската глава представлява интересна каменна пирамида, оформена сред ларамийски сиенити с къснокредна възраст (около 65-70 млн. години). Тя наподобява профил на лъвска глава и се намира на надморска височина 60-110 m по десния бряг на р. Ропотамо.

Лъвската глава е знакът на Лизимах

Крепостната стена е от времето на най-старите запазени сгради към епохата на Крито-Микенската цивилизация – 14-16 век пр.н.е.. Живот на върха е имало и хилядолетия преди това, но мащабният строеж е унищожил голяма част от артефактите. Смята се, че по времето на Римската империя, тази крепост е била един от най-сериозните центрове по Черноморието.

Ето какво разказва легендата за създаването на този митичен град

Седемдесетгодишният индийски философ Калан живял 324 г. преди новото летоброене се разболява и решава да се раздели с живота, тъй като природата и съдбата го дарява с пълно щастие. Лизимах, който е негов съвременник и любим пълководец и телохранител на Александър Македонски, увещава философа да тръгне с него към родната Тракия и там да завърши дните си. За това пише докторът по история Стоян Налбантов.

Повечето изследователи пишат, че Лизимах е сред така наречените царски любимци – момчета, които получават специално образование и военна подготовка. През 327-326 г. пр.н.л. той е телохранител на Александър Велики и като такъв участва в похода му към Индия.

Според преданията, последната крепост-резиденция, която построява и където прекарва остатъка от живота си е край устието на река Ропотамо.

При строежа на най-големия язовир в Югоизточна България, язовир Ясна поляна (1966-1970 г.) община Приморско са намерени монети – златни статери с образа на Филип II Македонски и Александър III Велики и бронзови монети на Лизимах (монетите се съхраняват в Археологическия музея в Бургас).

От там е минавал път от Анхиало до Константинопол

В италиански морски портолани (морски карти) от края на XIV век и началото на XV век е нанесено пристанищно селище на река Ропотамо. Неговата крепост е разположена на връх с височина около 200 метра, известен с името Ранули.

От другата страна дълбокия и тесен залив на “Св. Парашкева” достига почти до противоположния край на крепостта. Между Ранули и крепостта Фармакида минава калдъръмът на крайбрежния античен път от Анхиало (дн. Поморие) към Константинопол, като на река Ропотамо е построен мост (брод), известен с името Калдъръм гечит (Каменен брод) – каменна настилка с подреден ломен камък 30-40 см. Днес моста (брода) е под водите на вдигнала нивото си река.

Ванга: Това е свещено място, хранилище на съкровища

Съществува древна кожена карта със знаци, от региона, където е посочена крепостта. Според Ванга, картата сочи свещено място, където се пази важна информация за цялото човечество – тя е за 4000 години назад във времето. Посланията са във вътрешната страна на саркофаг от черен гранит, изписани на непознат език. Саркофагът е скрит от хора, дошли по вода от Египет. Споменава се за проход-тунел под морето, образуван след земетресение между р. Ропотамо и Агатопол (дн. Ахтопол), който е култивиран и превърнат в хранилище на съкровища. На входа е изсечен знака на Лъвската глава – знака на Лизимах.

Съкровището на византийския адмирал

През април 717 г., когато Арабския халифат се подготвя за война с Византия, патриций-адмирал Сисиний Рендакий изпраща цялото си семейство и десетки сандъци, със злато и скъпоценности в крепостта Ранули. А той със свитата си от 100 души отива в България, по заповед на император Лъв III Исавър, да моли хан Тервел за помощ на Византия, във войната с арабите (сарацините).

Ето как е описан случаят:

“От командващия на флота Менандър се разбира, че патриций Рендакий бил изпратил семейството си с десетки коли с тежка охрана в крепостта Ранули още през април, а в началото на май изпратил специален кораб със слугите и останалото му имущество. Крепостта имаше своите предимства – беше относително близо до Константинопол, но и скрита зад планината и встрани от главния път на север. Беше голяма с високи и здрави стени, разположена на висок скалист връх до Понта (Черно море) на Ропотамо, имаше и силен гарнизон.

Вероятността сарацините да стигнат чак до нея наистина беше минимална. Въпреки всичко патриций-адмирал Сисиний Рендакий се беше подсигурил двойно – заповядал корабът да остане на пристанището на Ранули, до завършване на войната и ако нещо се обърка в плановете и прогнозите, семейството му, с всички ценности да отплават веднага на север – към Херсон на Кримския полуостров.”

И още!

През август 717 година по нареждане на хан Тервел, кавхан Кормисий (първият му заместник) заедно с отряда си на път за Константинопол минава през крепостта Маркели (дн. край Карнобат), крепостта Дебелтун (дн. край Дебелт) и крепостта Ранули (дн. край Приморско) и продължават на юг към бойното поле пред имперския град, между българите и ромеите срещу арабите.

 С тази война хан Тервел (кесарят) спасява Европа от ислямизация, признато от всички европейски и световни историци.

По-късно крепостта Ранули е описана в Хамбарлийския декрет на хан Крум от 813 г., заедно с Анхиало, Дебелтун и Созопол – четирите крепости са поверени под управлението на кавхан Иратаис (вторият по ранг в българската държава). Под юрисдикцията на крепостта Ранули се намират всички останали крепости в района – Херсонес, Азине и Урдовиза.

Средновековната крепост Ранули има изключително важно стратегически значение.

Тя е най-старата крепост на юг от Бургас. От там се наблюдава движението на войски, кораби и др. в радиус от 30 км. Запазената крепостна стена в диаметър от 80 до 100 м и ширина от 1 до 1,20 м следва очертанията на платото на върха. Върхът представлява дълбока пещера, изградена от естествени скални блокове.

На юг от пещерата и сега личат останки от древна едноабсидна църква, с олтар от XII-XIV век. Основите представляват 5-6 реда ломен камък, суха зидария, не по-високи от 1 метър и ширина 50 см. Заедно с олтара църквата е дълга 10,5 метра и широка 4 метра.

Успоредно с нея личат останки от други сгради. Местни жители – приморчани, разказват че преди години в центъра на крепостта се намира мраморна плоча, която е разбита и отнесена от иманяри. По повърхността има значително количество фрагментирана керамика, по-голямата част, от която произхожда от ранното средновековие, а другата част представлява фрагменти от съдове и украса, характерна за VIII-XIV век.

Според историците, Ранули е една от най-големите крепости в България. В средновековието е областен център, като се счита, че крепостта е главна в района. Има сведения, че до към 1608 г. в околностите на крепостта съществуват два малки манастира – “Св. Парашкева” и “Св. Димитър”.

Светилищния комплекс на Ранули е и древна обсерватория

През 2014 год. при археологически разкопки в региона на Приморско е открит глинен съд, датиран в 8 век пр. Хр., върху който е начертан календар показващ синхронизацията между 12+1 лунни месеца и 365 слънчеви изгрева. По този начин имаме и реален артефакт – древен календар със записана информация от извършваните наблюдения на мегалитните обсерватории.

С навлизане на османската империя по българските земи крепостта е напусната от населението.

Златото на Вълчан войвода

Много по-късно, 1795-1820 г. Вълчан войвода – защитникът и закрилникът на населението на Странджа планина, Равна гора и привилегированата Хасекия, след като обира турската хазна (злато и сребро) на път за Цариград, дава една част на хайдутите от дружината, а другата скрива в пещерите на Ченгер Баир (Ранули), над Ропотамо.

Обирането на султанската хазна става с помощта на китябина (писаря на хазнатаря във Високата порта) Емин Кючук, който му дава сведения за времето на прибиране на хазната от вилаетите (областите) и пътищата, по които ще мине свитата.

От Вълчан войвода идва и по-новото наименование на върха – Вълчаново кале.

Златото и среброто той скатава в големи кожени торби, за закупуване на пушки и снаряжение, за въоръжаване на народа, за въстание срещу поробителя. През следващите години следват още няколко обира на турската хазна и всичко се скрива в пещерите над Ропотамо. Това продължава до към 1820 г.

Цар Борис III търсил съкровищата

Интерес към златните съкровища проявява цар Борис III още от 1920 г., който редовно ходи на “лов” в района. Той разполага с подробна карта от Рим, на която е отбелязано, че единият от входовете на пещерата е в близост до Лъвската глава.

Районът около Приморско привлича вниманието на археолозите от Германия през 1942-1943 г. (Хедер Преднер и Руно Бригиер), които по нареждане на райхсфюрера на СС Химлер заедно с археолога проф. Богдан Филов от българска страна правят подробно изследване от Лъвската глава на р. Ропотамо до Тюленовата пещера на брега на Черно море, до Маслен нос.

Интерес към мястото проявява и световно известната астроложка от Русия, Тамара Глоба през 1991 г., както и много други личности.

До момента няма официална информация някой да е открил тези съкровища. Те още са си там. Или…

Източник: „Тракийското светилище Бегликташ“ , “ Бегликташ и  Приморско“, автор Стефан Апостолов