Той е роден на 25 март – Благовещение през 1934 г. в Инстанбул. И става емблема на Бургас и всички, които са влюбени – в този град, в морето, в живота, в жените, в любовта. Той е поет. Не, не е просто поет. Той е този, чиито стихове четем когато ни е хубаво, когато ни е тъжно, когато страдаме и обичаме, и когато не ни стигат думите да разкажем душата си. Той е Христо Фотев. Към него никой не е безразличен.
Избрахме девет от любимите си цитати от Фотев, за да ви напомним, че…
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.
В коя тъмна страни – и държава
е възномжно да се продаде
това – което не се продава?
Оцелявай – но не на всяка цена!
Обещавай се – но не обещавай!
Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Най-после ний, сърце,
сме в центъра на лятото,
в самата му сърцевина –
след толкова прекрасни поражения.
На лятото – единствената ми победа –
в центъра сме ний, сърце…
Жени, вий идвате срещу ми!
Как стъпвате! Не съм готов…
Забравям всичките си думи
и онемявам от
любов!
Морето!
Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си – целия
отново ме зазижда във кристала си.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Единствено в бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение!
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас…
Чуйте и стихотворението „Най-важното е да се осмелиш“, прочетено от поетесата Елка Стоянова:
