Обредът на кръщенето е бил познат на много древни народи – финикийци, гърци, римляни, евреи. Той е символ на физическо и морално очистване. За християните кръщенето става Тайнство, без което човек не може да влезе в Царството Небесно.

Християнското кръщене става с вода и Светия Дух: „Който не е роден от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие“. Последното значение на кръщенето е връщане към Господа, отричане от грешния живот.

Към кръщене на дете трябва да се подхожда не по-малко сериозно от раждането му. Самите кръстници, както и родителите, трябва да са вярващи и духовни хора, иначе как ще възпитават кръщелника си!

Те ще трябва да отговарят вместо своя кръстник на Страшния съд. Важно е детето да расте в нормална, здрава атмосфера на християнски идеали, без да се раздвоява между това, което казват и правят роднини и кръстници.

Символика на кръщенето

По време на кръщенето кръщаваният – при бебе свещеникът вместо него, произнася три пъти знаменателните думи: „Отричам се от сатаната, от делата му, от гордостта му и от службата му!“ Свещеникът помазва с масло челото, гърдите, ръцете и краката в знак на пълното му помирение с Бога.

Потапянето на бебето в шрифта е дълбоко символично. Шрифтът е символ на гробната пещера на Христос. Водата е земята. Трикратното потапяне на бебето във вода означава тридневна смърт и възкресение с Господа.

Правила за кръщене на дете

Според Хартата на Църквата кръщенето на дете се назначава на осмия или четиридесетия ден от живота му. Родителите намират един или двама кръстници за детето – кръстница и кръстник, въпреки че строго погледнато, за момче е достатъчен кръстник, а за момиче – кръстница.

Съпругът и съпругата не могат да бъдат кръстници на едно дете, майката и бащата не могат да бъдат кръстници на детето си. Кумове могат да бъдат всички останали роднини – лели и чичовци, сестри и братя, дядовци и баби, въпросът е само духовната им зрялост за това.

Свещеникът, когато извади бебето от купела, го предава на кръстника. Затова кумът носи такова почетно име – кум. Кръстниците до края на дните си се молят за кръщелника си, учат го на православната вяра. Смята се, че връзката между кръстниците и кръщелника е дори по-дълбока, отколкото между родителите и тяхното дете.

Пълнолетните хора, които не са били кръстени като деца, самостоятелно решават дали да го направят или не. Осъзнавайки сериозността на намеренията си, те могат сами да предприемат тази важно стъпка в своя живот.