Българският Ватикански палимпсест* е старобългарски пергаментен ръкопис с 203 страници на кирилица. Той съдържа най-стария познат препис на Евангелието. Няма известен по-стар ръкопис, на който и да било друг език на кирилица.
Зад автентичността на документа стои авторитетът на Ватиканската библиотека.
Ръкописът е открит от Трендафил Кръстанов през 1982 г. във Ватиканската библиотека. Откритието става почти случайно, в процеса на търсене на писмо. То било адресирано до папските кардинали от вселенския патриарх Герман II. Съдържащият писмото ръкопис е записан в библиотеката с каталожен номер 2502.
Под гръцкия му текст Кръстанов забелязва друг, писан с кирилски букви. Оказва се, че книгата е палимпсест, тоест пергаментът ѝ е бил използван повторно, при което написаното по-рано върху него е било измито или изтрито. Тази методика за повторно използване на текстоносителя е била често срещана през средновековието.
Съществуват много известни палимпсести – например Библията от 5 в. от Египет, чийто текст през XII в. е бил заменен с друг (Codex Ephraemi Rescriptus) #палимпсест
В наше време разчитането става с помощта на ултравиолетова светлина.
Българският Ватикански палимпсес има разчетени 186 страници от 203. Установено е, че той съдържа изборно (служебно) Евангелие от Х век.
До откритието на Трендафил Кръстанов за най-стар точно датиран и локализиран така наречен славянски ръкопис е смятан Новгородският кодекс писан на старобългарски език, но произхожда от земите на Киевска Рус. Чест прави на руските учени, че признават Ватиканския палимпсест, че е на български език и че е най-старият така наречен славянски ръкопис.
След Новгородският кодекс следващ по датировка т.н. славянски документ е Остромировото евангелие, (което е с много близка форма до Българския Ватикански палмсест.) То е е преписано от източнобългарски първообраз в Новгород през 1056 – 1057 година. Въз основа на него и на останалите най-стари кирилски ръкописи (Асеманиево евангелие, Савина книга, Супрасълски сборник и други) са градени научни теории, които силно подценяват значението на говоримия български език от IX век за развитието на т.н. славянската култура.
Според проф. Кръстанов първите преводи на братята Кирил и Методий са на жив югоизточен български говор от Тракия и Родопите на българи, наричани от византийците европейски мизи.
Константин Философ започва своята преводаческа работа още преди Моравската мисия от 863 г., в манастира „Полихрон“ в малоазиатската област Витиния, където живеят българи, преселени от Тракия и Родопите. На техния език той превежда изборно (богослужебно) Евангелие, осветено от римските папи. След 893 година този език е приет като официален книжовен и църковен език в България.
#палимпсест
Българският Ватикански палимпсест е издаден през 1996 г. В издаването участват Анна-Мария Тотоманова, която сверява превода с гръцкия оригинал и проф. Иван Добрев, редактор.
––––––––––––––––––––
* Палимпсест (от старогръцки πάλιν, „пак“, „отново“, и ψάειν, „търкам“) е древен ръкопис, чийто оригинален текст е отстранен чрез търкане или промиване, а след това страницата – или страниците – са използвани за друг, нов текст.
