Съдът в Хага нареди ареста на Путин

Международният наказателен съд (МНС) в Хага е издал заповед за ареста на руския президент Владимир Путин, се казва в прессъобщение на трибунала.

Путин е обвинен, че е отговорен за военни престъпления, извършени в хода на инвазията на Русия в Украйна. Заповедта задължава държавите, до които той пътува, да го арестуват, ако те са страни по статута на МНС.

Според досъдебната камара на МНС има „основателни причини да се вярва, че всеки заподозрян носи отговорност за военното престъпление на незаконно депортиране на население (деца) и това на незаконно прехвърляне на население (деца) от окупирани райони на Украйна към Руската федерация във вреда на украински деца“.

Решението нарежда Путин до други лидери като Омар ал Башир, президента на Судан, свален през 2019 г. и издирван за военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Дарфур в началото на века. Съгласно терминологията на МНС руският президент в момента се счита за „заподозрян“.

За какво се издирва Путин

Според съда има достатъчно основания да се вярва, че Путин „носи индивидуална наказателна отговорност“ според няколко члена на Римския статут за споменатите престъпления:

• защото ги е извършил директно, съвместно с други и/или чрез други;
• защото не е успял да упражни съответния контрол върху цивилни и военни подчинени, извършили тези деяния, или е разрешил да бъде поръчан; и които са били под фактическата му власт и контрол.

Издадена е и издадена заповед и за ареста на упълномощената за правата на децата Мария Лвова-Белова, заради случаите на „незаконни депортации“ на деца от Украйна.

Русия настоява – и повтори тезата си вчера – че депортациите представляват евакуации на цивилно население, пожелало доброволно да се прехвърли в страната от съображения за сигурност. Украйна отхвърля тази теза.

„Забранено е от международното право окупиращите сили да прехвърлят цивилни от териториите, в които живеят, до други територии“, казва председателят на МНС Пьотр Хофмански във видеоизявление. „Децата се ползват със специална защита съгласно Женевската конвенция.“ Изпълнението на тези заповеди обаче зависи от „международното сътрудничество“, продължава Хофмански.

Твърди се, че престъпленията са извършени на окупирана украинска територия поне от 24 февруари 2022 г. (денят, в който Путин нареди инвазията на Украйна). Случаи на издевателства над деца и на депортирането им са описани и в скорошен доклад на ООН. В доклада се описват дори случаи на деца с увреждания, кото не са получили медицински грижи, нито лекарства, от които са се нуждаели.

Русия: „Няма никакво значение“

„Решенията на Международния наказателен съд нямат никакво значение за страната ни, включително и от правна гледна точка“, написа в канала си в „Телеграм“ Мария Захарова, говорител на руското външно министерство.

„Русия не е страна по Римския статут на Международния наказателен съд и няма задължения по него. Русия не си сътрудничи с този орган и възможните „рецепти“ за арест, идващи от Международния съд, ще бъдат юридически нищожни за нас“, допълва тя.

„Самият въпрос (повдигнат от МНС – бел. ред.) е възмутителен и неприемлив“, каза по-късно пред журналисти прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. И той повтори, че за Русия съдът и решенията му са невалидни и нищожни от правна гледна точка.

„Колелата на правосъдието се въртят: аплодирам решението на Международния наказателен съд да издаде заповеди за арест за Владимир Путин и Мария Лвова-Белова за принудително прехвърляне на украински деца. От международните престъпници ще бъде потърсена отговорност за кражба на деца и други международни престъпления“, написа в „Туитър“ украинският външен министър Дмитро Кулеба.

Нито Украйна (която обаче засили взаимодействието със съда), нито Руската федерация са страни по Римския статут на МНС. Съдът обаче има юрисдикция в Украйна, в съответствие с две декларации, подадени от Украйна.

МНС заявява, че е обмислян вариантът заповедите да се издадат, без да се оповестяват, за да бъдат защитени жертвите и свидетелите и да се повиши ефективността на разследването. Впоследствие е решено, че публичното потвърждаване ще „допринесе за това да се предотврати по-нататъшното извършване на престъпления“. Съдържанието на самите заповеди все пак ще остане поверително в името на спомената защита.

Какво следва и може ли Путин да бъде арестуван

МНС разследва военни престъпления, както и по-широки престъпления срещу човечеството и геноцид, и се очаква да се съсредоточи върху високопоставени заподозрени. В случая с Путин обаче едва ли е възможно да се стигне до процес.

Според обичайното международно право държавните глави, правителствените ръководители и външните министри са с имунитет срещу наказателно преследване пред националните съдилища, казва Астрид Райзингер Корачини, преподавател по международно право във Виенския университет.

От гледна точка на МНС ситуацията е различна. Съдът не признава отговорността на държавен глава в случаи на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, но теоретично руският лидер трябва да посети държава по статута на МНС: Европейския съюз, Великобритания, голяма част от Латинска Америка и повечето държави в Субсахарска и Южна Африка.

В такъв случай, тъй като не разполага със собствена полиция, МНС би разчитал на „сътрудничество със страни по света за подкрепа, особено за да извършва арести, да прехвръля арестувани в центъра за задържане на МНС в Хага, да се замразяват активите на заподозрените и да се прилагат присъдите“.

Проблемът е, че много страни не признават юрисдикцията на съда. МНС може да покани и държави, които не са страни по Римския статут, да окажат съдействие при ареста. Те обаче са задължени да се задействат само ако Съветът за сигурност на ООН (в който Русия и Китай имат право на вето) дадат пълна юрисдикция на съда по дадена ситуация.