Раждането на Исус Христос се отбелязва от милиони хора по света с коледни тържества на 25 декември. И все пак, повечето учени са съгласни, че той не е роден на този ден или дори в година 1 от н.е. Изследователите спекулират, че Римокатолическата църква е избрала 25 декември, защото е свързана със зимното слънцестоене. И с провежданите товата Сатурналии, празници, посветени на римското божество Сатурн.
Църквата също може да кооптира този популярен езически празник, както и зимния празник на други езически религии, като избере този ден за празнуване на рождения ден на Исус. Така счита учения Игнасио Л. Гьоц в книгата му „Исус евреинът: реалност, политика и мит – лична среща“.
Никой обаче не знае точно кога се е родил Исус.
Някои учени смятат, че той е роден между 6 г. пр.н.е. и 4 г. пр.н.е. Това твърдение отчасти е въз основа на библейската история за цар Ирод Велики. В опит да убие Исус, царят наредил смъртта на всички бебета под 2 години, живеещи в околностите на Витлеем. Това събитие е известно като Клането на невинните. Това се случило малко преди смъртта на самия Ирод, дата, която все още се оспорва.
Въпреки това, повечето учени, включително Питър Ричардсън и Ейми Мари Фишър в книгата си „Ирод: цар на евреите и приятел на римляните: Второ издание“ (Routledge, 2018), следват датата, използвана от римските историци, които вярват, че Ирод е починал през 4 г. пр.н.е.
Но историците не са съгласни относно действителната година на смъртта на Ирод и мнозина твърдят, че масовото детеубийство не е нищо повече от легенда. В книгата си „Зилот: Животът и времената на Исус от Назарет (Random House, 2013), библейският учен и автор Реза Аслан пише, че клането на Ирод е „събитие, за което не съществува и капка потвърждаващо доказателство в никоя хроника или история от онова време, независимо дали е еврейско, християнско или римско“.
Други учени са се опитвали да свържат „Витлеемската звезда“, за която се предполага, че е предвестник на раждането на Исус, с действителни астрономически събития, за да се определи годината на раждането му.
Например, в статия от 1991 г. в тримесечния вестник на Кралското астрономическо общество Астрономът Колин Хъмфрис предполага, че легендарната звезда всъщност е бавно движеща се комета, която китайските наблюдатели записват през 5 г. пр.н.е. Въпреки това, теорията на Хъмфрис оттогава е развенчана.
Месецът на раждането на Исус също е предмет на дебат, като една теория предполага, че Витлеемската звезда може да е била Венера и Юпитер, които се събират, за да образуват ярка светлина в небето, рядко събитие, което се е случило през юни 2 г. пр.н.е. Друга възможност е подобен съвпад между Сатурн и Юпитер, който се е случил през октомври 7 г. пр.н.е. Има и спекулации, че Исус е бил пролетно бебе.
Гьоц предполага, че Исус е можел да се роди „в края на пролетта на годината, защото бременността е започнала през есента след прибирането на реколтата и е имало достатъчно пари за сватбено пиршество“.
Пръв Климент Александрийски († 215 г.) прави предположението, че Исус Христос се е родил на 18 април. В африканските църкви са приемали, че това е станало на 28 март, а св. Иполит Римски († 235 г.) говори за 25 март.
В периода 2-3 в. в Църквата се учредява празник, посветен на Божиите явявания – Богоявление, отбелязван на 6 януари.
Като част от Богоявлението е било разглеждано и явяването на Бог в плът – Рождество Христово. Това честване е било свързано с предание, че Спасителят се родил в деня, в който е бил създаден Адам, т. е. в шестия ден на първия месец (Бит. 1:26). Това е причината дълго време двата празника да бъдат празнувани в един и същи ден. На този ден се е празнувало и поклонението на влъхвите.
В Западната църква прехвърлят честването на Рождество Христово на 25 декември през 4 в. През периода 4-5 в. под влияние на западното християнство започва обособяването му като самостоятелен празник и на Изток. Църквите в Антиохия и Кесария започват да честват 25 декември след 376 г., Йерусалимската – ок. 431 г. Единствено Арменската църква продължава и до днес да отбелязва Христовото раждане на 6 януари.
