Предложението за реформа на пенсионната система на Франция, което предизвика масови протести и стачки от началото на годината, ще бъде подложено на гласуване в парламента днес. Това е решаващ момент за президента Еманюел Макрон.
Сенатът и долната камара на Националното събрание трябва да проведат гласувания по закона за повишаване на пенсионната възраст до 64 години. Правителството на малцинството на Макрон зависи от подкрепата на опозиционната партия Републиканците (LR).
След месеци на преговори „всички искат да настъпи моментът на истината“. Това заяви за АФП високопоставен представител на партията „Ренесанс“ на Макрон при условие за анонимност. Той призна, че съществува риск „да загубим“. Подкрепата в горната камара на Сената изглежда почти сигурна. Мнозинство ще бъде по-трудно да се намери в раздробената Асамблея. И крайната победа или загуба може да се сведе до шепа гласове.
Правителството твърди, че увеличаването на пенсионната възраст, премахването на привилегиите за някои служители в публичния сектор и затягането на критериите за получаване на пълна пенсия са необходими. Така ще се предотврати натрупването на големи дефицити.
Ако министър-председателят Елизабет Борн не успее да намери работещо мнозинство в парламента в четвъртък, тя може да използва правомощието, съдържащо се в член 49, параграф 3 от конституцията. То ѝ позволява да прокара закона без гласуване.
Според анализатори обаче прокарването му по този начин с указ ще лиши нея и Макрон от демократична легитимност. И ще изложи правителството на вот на доверие, който то може да загуби.
Ако реформата бъде гласувана, един от въпросите ще бъде дали профсъюзите и демонстрантите ще продължат протестите и стачките си. Или движението ще угасне – нещо, което се наблюдаваше при предишни противопоставяния с профсъюзите.
„Това е последният вик на работещите, които казват, че не искат да се пенсионират на 64 години“. Това заяви пред репортери ръководителят на профсъюза CFDT Лоран Берже. Той се присъедини към шествие по време на общонационалните протести в сряда.
Политическите последици от гласуването на реформа, на която се противопоставя по-голямата част от населението, също са несигурни за Макрон и страната като цяло. Марин льо Пен и крайнолевият популист Жан-Люк Меленшон се надяват да се възползват от непопулярността на Макрон.
От началото на годината синдикатите оказват съпротива срещу плановете, като организират някои от най-големите демонстрации от десетилетия насам. Тяхната кулминация беше миналия вторник, когато по улиците излязоха около 1,28 милиона души. Те твърдят, че реформата ще бъде в ущърб на хората с ниски доходи, работещи физически професии. Те обикновено започват кариерата си рано. Това ще ги принуди да работят по-дълго от висшистите, които са по-малко засегнати от промените.
В резултат на стачката на общинските сметосъбирачи в Париж през последната седмица по улиците са се натрупали около 7000 тона несъбрани отпадъци,
които привличат плъхове и притесняват туристите. Стачката, засегнала около половината от районите на града, беше удължена до 20 март, а частната фирма за събиране на отпадъци Derichebourg извърши извънредно събиране в някои от най-засегнатите райони.
Въпреки че министърът на вътрешните работи Жералд Дарманин призова парижките градски власти да разпоредят на работниците да се върнат на работа по здравословни причини, кметът социалист Ан Идалго отказа, като в сряда написа, че протестите са „справедливи“.
На други места работници от синдиката CFE-CGC в Южна Франция заявиха в сряда, че са прекъснали електрозахранването на президентския остров в Средиземно море, използван от Макрон за лятната му почивка.
През последните шест седмици стачките засегнаха влакове, училища, обществени услуги и пристанища. Проучванията на общественото мнение показват, че две трети от французите са против пенсионната реформа и подкрепят протестното движение.
