Затягаме коланите
Затягаме коланите

Служебният кабинет ще изготви проект на бюджет за тази година през април, когато изтича действието на удължения бюджет за 2022 г. Все още проект не е приет, но днес на заседанието на кабинета е обсъждана неговата концепция, както и промени в данъчните закони, които ще бъдат публикувани в петък.

Тригодишна средносрочна прогноза не е направена. Това обяви на извънреден брифинг финансовият министър Росица Велкова.

Тя посочи, че за целите на влизането на България в еврозоната проектът на бюджет ще бъде изчислен при 3% бюджетен дефицит, а намалената ставка на ДДС за някои стоки заради пандемията, която засега важи до края на юни,

ще бъде предложено на следващото Народно събрание да се върне към общата от 20%. Облекчената ставка се предлага да остане за хляба, брашното, бебешките храни и на книгите.

Това означава, че се предлага облекчението да отпадне за горивата, тока, заведенията. Предлага се също и увеличаване на акциза на електронните цигари, засилване на фискалния контрол и предварително задължение да се декларира ДДС при селектираните рискови стоки.

Одобрените досега разходи водят до 6.9% бюджетен дефицит

Министърът обясни, че всички разходни мерки, одобрени от 46, 47 и 48 Народно събрание биха довели до дефицит от 6.9% от прогнозния БВП на начислена база за 2023 г.

С това обясни и мерките, които предлага кабинетът по орязване на разходите. Самият проект на бюджет ще бъде представен ден след изборите – на 3 април, а е предвидено да се обсъди и приеме от Министерския съвет на 26 април и да бъде внесе за разглеждане от новия парламент.

В пакета данъчни закони, които предстои да бъдат публикувани на 17 март, петък, е заложено

еднократно облагане на свръхпечалбата за всички предприятия, а държавните, след приспадане на счетоводната загуба, се предлага да внесат в бюджета 100% дивидент.

Министърът обясни, че свръхпечалбата ще бъде изчислена според европейски регламент – осредняват се печалбите за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., увеличават се с 20% и се съпоставят с реализираната печалба за 2022 г., а върху разликата се начислява 33% данък. Плащането се предлага да е чрез авансови вноски от 1 юли всеки месец, а изравняващата вноска да се прави през 2024 г.

Предвижда се още тол таксите и концесионните такси да се актуализират с инфлацията.

Предвижда се още ограничаване на командировките, на представителните разходи и на разходите за издръжка, за да може да се гарантира запазването на бюджетното салдо, посочи министърът.

На новия парламент освен това ще бъде предложено да приеме е и буфери, като единият от тях е да не може средства, предвидени за капиталови разходи да се разходват за друго, каквото позволяват текстове на Закона за публичните финанси.

Служебният кабинет предлага и друг буфер – да се върне изоставената отдавна в България бюджетна практика, според която 90% от планираните за годината разходи се правят до края на третото тримесечие и едва 10% – през четвъртото.

От много години вече основната част от разходите се одобряват с решения на правителството тъкмо в края на годината и най-вече през декември. „Това не е най-добрата бюджетна практика, но се налага да се въведе“, посочи Велкова.

Повишение на заплати и пенсии също е предвидено

С всички тези мерки ще може да се гарантира изпълнението на т. нар. швейцарско правило, по което всички пенсии се актуализират всяка година, обясни министърът. Разчетът за увеличението тази година е с 12.9%. Допълни, че така ще може да се осигурят пари и за изплащане на приетото увеличение на заплатите в администрацията като с 10% ще бъдат повишени и тези, които не са били променяни през 2022 г.

Освен това се предвижда служителите на двете приходни агенции – НАП и Агенция „Митници“ да получат с 15% по-високи заплати при преизпълнение на заложените допълнително 6 млрд. лв. приходи за годината и още 10% когато те бъдат 100% събрани.

Към края на 2022 г. приходите от ДДС и акцизи са по-ниски от планираните за годината. При ДДС са събрани 688.7 млн. лв. по-малко от планираните.

При актуализацията на бюджета за предходната година Народното събрание допълнително завиши очакваните приходи от този данък със 760 млн. лв.

В същото време парламентът не прие предложението на Министерството на финансите да се въведе акцизен календар за тютюневите изделия и същевременно не беше намален прогнозният размер на постъпленията от акцизи с ефекта от мярката в размер на 100 млн. лв.. Толкова приблизително е неизпълнението на разчета за годината.

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви