Остров Свети Иван

„Островният свят“. Така се нарича изследването, което започва научен екип от Института по океанология към БАН и от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Срокът му е тригодишен и се изпълнява по проект „Взаимодействието “суша – море” по западното Черноморие – геоархеологическо и историко-географско изследване“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на МОН. 

В него водеща организация е ИО – БАН в партньорство с Историческия факултет, катедрите „Археология“ и „География“ към ВТУ. Това заяви за Maritime.bg ръководителят на екипа по реализацията на проекта, доц. д-р Преслав Пеев, ръководител на секция „Морска геология и археология“ към ИО – БАН.

Става дума за новаторски проект, тъй като досега има съвсем малко подобни изследвания и то не цялостни, а на определен район, казва доц. Пеев. Сами избрахме това да бъде района на Странджанското крайбрежие и по точно – на Созопол. Насочваме се към изследване на островите в района на града и основно – на остров Св. Иван.

Много са задачите по реализацията на проекта, за да се възстановят и разберат правилно събитията от човешката история, продължи ученият.

Трябва да се проучи влиянието на много фактори, да се анализират резултатите от палеографските реконструкции, от изследването на климатичните изменения, промените в морското равнище. Разбира се, тук е включено и присъствието на човека по черноморското крайбрежие още от най- дълбока древност, разкри още той.

Във фокуса на това интегрирано изследване от една страна е човекът с неговата история, начина му на живот, всекидневието, занаятите, свързани с усвояването на морските ресурси.

От друга страна – реконструкцията на основните параметри на околната среда, в която човекът е бил активен: това са палео-екологичните условия, при които е живял през различните исторически периоди и на различните местообитания.

Тук включваме и голяма част от науките за земята и техните традиционни методи, даващи възможност за по-точна и ефикасна интерпретация на географските и археологическите данни за различните обекти, които са предмет на изследването.

Трябва да се разкрият обективните фактори и закономерности в поведението на крайбрежните морски общности в контекста на стопанските и културни взаимодействия на суша – море, обясни още ученият.

Районът около Созопол предоставя изключително интересни възможности за едно такова ретроспективно изследване на цивилизационния модел на традиционните морски общности по  западното черноморско крайбрежие (в последствие може да прерасне към целия Черноморски басейн).

Този район се развива още от най-дълбока древност, на места има праисторически селища още от каменно-медната и ранната бронзова епоха и почти без прекъсвания продължава да се развиват и до наши дни.

Това е непрекъснато населяван район, само общностите се сменят и точно това е една от основните стратегически цели на проекта – да изработят ефективен модел на интердисциплинарно изследване на взаимодействието суша – море по западното черноморско крайбрежие, подчерта доц. Пеев, обяснявайки защо е избрана точно тази територия.

Всичко това ще бъде поставено в т.н. GIS-среда, тоест ще използваме географските информационни системи, където са описани всички археологически обекти, само в този район са около 300 на брой, и ще им направим реконструкция чрез използване на комплексен модел на селищните мрежи, обясни доц. Пеев.

В тази връзка, по проекта е предвидено закупуването на апаратура с висок клас, с която ще можем да проектираме недеструктивните теренни проучвания, както и акваторията по цялото крайбрежие на Созопол и по специално на остров Св. Иван, където е проучван само манастирът „Св. Иван Предтеча“,  но останалата част в археологическо отношение почти не е изследвана, с изключение на няколко отделни сондажни проучвания.

Основната ни идея е да систематизираме наличната научна информация, свързана с динамиката на природните условия от късния холоцен до днес, допълни ръководителят на проекта. Ще съберем информацията за всички локализирани и проучени до този момент археологически обекти по суша и под вода, като се надяваме по време на нашите теренни проучвания на следващия етап да открием и нови неизвестни.

Според доц. Пеев, проектът е по научно направление, наречено Островна археология, което тепърва навлиза в Черноморския басейн, което го прави още по-интересен. Първичната информация, с която разполагат, им дава благоприятна изходна база за успешното провеждане на подобен род изследвания.

Черноморските острови са малки и винаги са били неразривно свързани със селищата по крайбрежието. Екип ще проучи, как се движила във времето човешката адаптация към тази островна или полуостровна среда. Ще бъде направен пространствен, също и мрежов модел на селищната система през различите исторически периоди.

Що се отнася до практическите ползи от този голям проект, по думите на неговия ръководител, след като изследват цялата брегова и акваториална зона, ще разполагат с първоначални заключения за измененията в черноморското ниво в детайл за последните няколко хилядолетия.

И ще бъдат поставени в контекста на морската история и археология на Западното Черноморие. Изработвайки модел за изследване на черноморските общности, което е основна задача на проекта, ще се опитат да го адаптират и за останалата част от черноморските брегове.

На първо място за българското крайбрежие, с идеята в перспектива при нормализиране на международната обстановка проектът да прерасне в мащабен, като включи и останалите черноморски страни.

Също така идеята на екипа е със създаването на един мултидисциплинарен научен екип от Института по океанология и партньорите им от Великотърновския университет, да осигурят устойчиво развитие със съвременни методи на интердисциплинарните изследвания в областта на черноморската археология и история.

Освен това идеята ни е при възможност, което е също в по-далечна перспектива, да бъде разработена учебна програма за студенти, дори да бъде създадена нова интердисциплинарна магистърска програма във Великотърновския университет, каза още доц. Пеев.

Всъщност това е и основната ни идея – да можем да привличаме студентите в областта на морските изследвания и то не само в областта на културно историческото наследство, а и във всички морски науки.

Друго, което предвиждаме и което ще се получи като краен резултат, е да се сформира черноморска културна и научна общност, която да работи върху идентичността на крайбрежните общности.

И всичко това да бъде свързано с усвояването на морските ресурси, защото, знаейки как човекът се адаптирал в миналото, как е усвоявал морските ресурси, какви занаяти е имало, ние ще можем да предложим и нещо за бъдещето, което да е свързано с европейските директиви за синята икономика, синия растеж, допълни в заключение ръководителят на проекта.

Източник: https://www.maritime.bg/

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви