Има нещо едновременно вълшебно и в същото време невероятно в легендата за основаването на Рим. Легендата разказва, че близнаците Ромул и Рем са родени от весталска девица. Тя по чудо се е свързала с бога Марс. Тъй като съществуването на близнаците заплашвало управляващия в момента цар, пеленачетата били осъдени на смърт и изоставени до реката. Но те имали късмет. Скоро били спасени от вълчица, от която бозали заедно със собствените й вълчета. Известно време по-късно един овчар ги спасява и отглежда като хора.
Но тогава, както често се случва между братя, те непрекъснато се карали. И в крайна сметка Ромул убива брата си близнак Рем. Това станало след спор къде да бъде построен нов град през 753 г. пр.н.е. Тъй като Ромул спечелил битката, градът бил наречен (Rome), Рим. Човек може да си представи алтернативен резултат, при който градът можеше да бъде известен днес и като Reme.
Легендата за Ромул и Рем и основаването на Рим се предава от авторитетни източници. Такива са Ливий,Плутарх, Вергилии и така – през хилядолетията. Почти никой не е съгласен с всички подробности на историята. При нея здравият разум поставя под въпрос истинността й. Независимо от това, вълчицата, от която сучат малките бебета, е символ. И тя се показва на всичко – от туристически сувенири до полицейски шапки във вечния град.
Но преди години археолозите, работещи в руините на древния форум в Рим, откриват нещо. То, изглежда, е било самото светилище на Ромул.
Датирано е от преди 2600 години. Те решават да копаят по-дълбоко и достигат нещо, което не е съвсем гробница. Няма кости – но вместо това саркофаг и олтар. Те, според тях, са построени като светилище на легендарния основател на Рим.
„Това не е гробницата на Ромул сама по себе си“, казва Алфонсина Русо, директор на Римския археологически парк „Колизеум“. Русо казва, че езическите ритуали и жертвоприношения от всякакъв вид вероятно са се провеждали на това място през много векове въз основа на намерени предварителни доказателства, което подкрепя теорията, че това е исторически важно светилище. Тя също така обяснява, че липсата на кости може да се дължи на една версия на събитията, според която Ромул е бил нападнат и разчленен от тогавашните сенатори, което означава, че тялото му не е било непокътнато, за да бъде погребано.
Друга версия е, че Ромул „се възнася на небето“, като не оставя никакви земни останки.
Работата, която започва през март 2019 г. за разкриването на тази необичайна находка, ще продължи. Русо казва на пресконференция в Колизеума, че се надява мястото да бъде отворено за туристи в рамките на до две години.
Патриция Фортини, археолог, която работи на обекта, признава пред списание The Daily Beast, че
липсата на човешки останки прави невъзможно да се провери точно на кого е гробът.
Но тя казва, че колкото и сензационно да изглежда връзката между погребалната светиня и митичната легенда, мястото се нуждае от по-нататъшно проучване, преди да се докаже такава връзка. „Трябва да ни оставите да свършим работата си, за да продължим разкопките и да открием повече за целия този раздел на Римския форум“, казва тя.
Внушението, че това е свързано с Ромул, се поддържа в литературните документи, но само по-нататъшното проучване ще разкрие истината дали това е така.“
Разкопките, които се правят под мраморните стълби, водещи до Курията вътре в археологическия парк на Римския форум, са започнали за първи път през 1898 г. от археолога Джакомо Бони. По онова време той идентифицира саркофага и пресечения цилиндър, но изобщо не споменава Ромул, което кара по-късните изследователи да обърнат малко внимание на тази теория, докато разкопават руините.
През 30-те години Бенито Мусолини прави подобрения на инфраструктурата на Рим, което включва павета над голяма част от руините на Форума и добавяне на монументални стълбища за достъп до някои от по-добре запазените участъци. Много учени, изучаващи легендата, се притесняват, че каквото и да е намерено, може да е било съсипано при по-късните разкопки. Фортини е прекарала кариерата си в проучване на оригиналните разкопки на Бони, много от които са записани чрез сложни рисунки, и използвайки съвременни археологически методи, за да разкрие част от онова, което той може да е пренебрегнал или оставил погребано.
„Това е голямо облекчение, че тези руини са все още непокътната и не са унищожени при работата, извършена през фашистката ера“, казва Фортини. „Сега ни трябва време, за да разкажем цялата история“.
