Темата за референдумите е вдигната отново в обществения дебат. Както по принцип, така и за две конкретни инициативи за допитване, регистрирани официално в Народното събрание: едната за запазване на лева т.е. неприемане на еврото в следващите 20 години, а другата за процедура (Велико народно събрание) за промяна на държавното устройство от парламентарна в президентска република.
Отношението към инициаторите – партиите „Възраждане” и съответно „Има такъв народ” неотменно се пренася върху прякото участие като конституционен фундамент и право на всеки български гражданин да взема преки решения. Това право би следвало да не е дискусионно. То е записано ясно още в чл. 1 на българската конституция.
Факт е обаче, че правото на пряко вземане на решение е блокирано от един силно ограничителен закон – Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС).
Той поставя непреодолими бариери (брой подписи, кратки срокове за събиране, висока и подвижна избирателна активност за признаване на резултатите и др.) пред прякото волеизявление на гражданите.
Същевременно, заради друг свой порок – многото празнини, ЗПУГДВМС дава неограничена възможност за интерпретиране от институциите -парламент, общински съвети, ГРАО, съд, които го прилагат ситуативно според очакваните ползи или вреди за управляващите в конкретния момент.
След протестната вълна от 2020 г. в Народното събрание се появиха нови партии и беше създадена парламентарна „Комисия за прякото участие”. Това беше заявка, че новите законодатели желаят да подобрят закона, още повече, че една от партиите – ИТН, беше родена от референдум и председателства известно време тази комисия.
Надявахме се, че законът за референдумите ще бъде съобразен поне с препоръките на Венецианската комисия, с които мощно се разминават ключови негови разпоредби. Уви, нищо такова не се случи.
Защото партиите, както казва проф.Квортръп, водещ експерт по референдумите в Европа според БиБиСи, партиите харесват референдумите толкова, колкото пуйките харесват коледните празници.
Всъщност има известна разлика в харесването според това дали партиите са извън или във властта. В първия случай те са склонни да поправят закона и да се допитват до гражданите. Когато получат властта обаче, партиите не желаят да я делят с гражданите, предпочитат пълния контрол. При това българските партии, стари и нови, показват силни посттоталитарни рефлекси – ние ще решим всичко вместо вас, ние ще ви кажем кое е добре за вас и България.
В резултат на това развитие или по-правилно липса на развитие, имаме следната ситуация:
- България е единствената страна от последните три разширения на ЕС, която не проведе никакъв референдум, свързан с европейската интеграция;
- България е една от малкото демокрации в света, която не е одобрила на референдум своята действаща конституция. Абсурдно, но факт, гражданите на Народна република България са се произнесли (макар и проформа) за социалистическата конституция през 1971 г. и това е последният валиден национален референдум.
- Никой българин или българка, роден след 1953 не е решил с гласа си пряко нито един въпрос на държавното управление, независимо дали е участвал или не в проведените общо 3 национални референдума от 1989 г. насам.
Липсата на възможности за ефективно гражданско участие, включително пряко в България е сериозен дефект на нашата демокрация, определяна научно като „неконсолидирана” и „дефектна” демокрация.
Гражданите участват в политическия живот единствено като избиратели, избиращи кандидати за длъжности в държавната и местна власт, при това по правила и изборни методи, които не са одобрявали.
Проблемът с прякото участие и в по-широк смисъл с гражданското участие е съществен. Участието на гражданите със законодателни инициативи и вето-референдуми може значително да балансира и подобри парламентарната ни система.
От държавите с най-дълга (и най-изследвана)история на пряко участие – Швейцария и САЩ (на щатско ниво и по-ниско)виждаме, че прякото вземане на решение от гражданите има силна контролна функция по отношение на политическия елит, в това число и антикорупционна функция.
Изследвания в тези две страни показват по-ниски нива на корупция и по-ниски нива на харчене на публични средства с 6-7 процентни пункта в кантоните/ щатите с интензивно пряко участие в сравнение с тези, които по-рядко използват инициативи и референдуми.
Подобряването на законодателните условия за граждански инициативи и референдуми у нас следва да бъде цел на наложителна демократична реформа. Нейното съдържание не може да се изчерпи само с реформата в правната система.
Интересът на хората, подписващи днес актуалните подписки за национални референдуми въпреки зимния студ и неудобствата показва, че българите желаят да имат думата и де факто да упражняват правото си да вземат преки решения по важните теми на развитието на България.
Д-р Даниела Божинова е международен експерт и изследовател на системите за пряко участие в Европа и САЩ, автор на книги и публикации в престижни научни издания.
