Тази статия не е опит да се отрича съвременната наука. Тя напълно е заслужила правото на уважение и ние не правим опит да я омаловажим. Следващите редове по-скоро са опитда ви покажем, че съществуванеуто на някои теории, актуални в момента, всъщност не са от вчера. И са били познати на древните не по-зле, отколкото на нас. Теории, които историята временно може и да е забравила. Но това не означава, че ги няма.
Големият взрив
Някои хора определят като автор на теорията за големия взрив Стивън Хокинг. Въпреки това теорията се е появила почти 3000 години по-рано в древна Индия, но не по начина, по който можем да очакваме.
В хиндуистката Веда е писано, че цялата вселена се съдържа в една брахманда, или космическо яйце. В тази сфера съществуват цялото пространство, материя и творение. Вселената, която виждаме, се разширява от една точка, „Bindu„, и в крайна сметка ще се срути в същата точка.
Трудно е да се каже дали съвременната теория на големия взрив е повлияна от тези древни текстове, но основната идея за разширяваща се и свиваща се вселена е поразително подобна.
Една от тези теории, без която днешните психоаналитици са за никъде
Раздвоената личност
Ние обикновено сме склонни да си представим себе си като едно кохерентно „аз“. Всеки от нас се приема като отделен индивид, „аз“.
Но съвременната психология показа, че сме много различни и имаме много „аз“ едновременно. В рамките на нашите умове имаме рационално, съзнателно същество, както и емоционално, несъзнателно реагиращо на нашите физически процеси. И двете са необходими за съществуване на човешко същество.
Един от древните, който теоретизира идеята за разделеното Аз, е Платон. Той мислел, че хората имат три съперничещи си части в душите си – причина, апетит и дух. Той си представя душата като два коня (апетит и дух) и един колесник (причина), опитваща се отчаяно да държи юздите.
Когато трите са в хармония и разумът побеждава, ние сме в мир и сме щастливи. Но когато нашите желания и апетити избягат с нас, ние сме в състояние на вътрешна война и бедствие. Ето защо се чувстваме ядосани и подчертаваме липсата на контрол, когато знаем рационално, че не трябва да искаме друга чиния с храна от бюфета, но стомахът ни ни води там отново и отново.
И нещо, за което на древните трябва просто да им свалим шапка!
Относителността
През седми век пр.н.е. група от древни мислители, наречени софисти, са първите истински релативисти. Те вярвали, че няма абсолютна истина, няма абсолютна реалност. За софистите, нашият сетивен и умствен опит на тази планета е напълно субективен. Никой друг човек няма да преживее света по същия начин, по който го правим ние.
Това може да изглежда странно, като се има предвид, че хората изглежда имат много общи преживявания. Хората могат да идентифицират цветове, форми, миризми и звуци по много подобни начини. Съвременните експерименти обаче показват, че целият наш сетивен опит е малко по-различен от този на всеки друг, дължащ се на нашите уникални гени.
Реалността е възприятие, изградено и създадено от съвместната работа на нашите умове и сетивни органи. Въпреки това може да има някъде там абсолютна реалност, но никога няма да го разберем. А може би някой ден ще я открием отново сред познатите на древните теории.
Земята е кръгла
Един от първите философи е Талес от Милет, който е роден в Йония през седми век пр. Хр. Той често се смята за основател на естествената философия (философията, която проправи пътя за съвременната наука, каквато я познаваме).
Той изследва принципите, които управляват творението, поставя под въпрос традиционната гръцка митология и се опитва да открие причините и произхода на Вселената.
Философът Аристотел е основният източник от който знаем за Талес и теориите му,
както Аристотел ги документира и записва в собствените си творби. Една от ключовите идеи, които той приписва на първия философ е представата за сферична (а не за плоска) Земя.
Талес използва познанията си за затъмненията, за да предположи, че Слънцето би хвърлило елиптична сянка, ако Земята е плоска. Той също така отбеляза, че звездите изглежда се движат, както човек се движи. Ако Земята би била плоска, ще видите същите звезди горе, независимо къде ходите. Твърди се, че Талес някога е концентрирал толкова усилено вниманието си върху проследяването на звездите, че е паднал в кладенец. Което е косвено доказателство, че понякога е опасно да доказваш собствените си теории.
Ще отнеме повече от 1000 години, за да се докаже, че Земята е кръгла, както е вярвал Талес. Но нека признаем, че дори сега има такива, които се съмняват в това.)
Индетерминизъм
В квантовата механика индетерминизмът е един от ключовите градивни елементи, съставляващи теорията.
Според нея, никога не можем наистина да разберем къде е частицата, докато не взаимодейства с нещо. Свободните частици се движат случайно през Вселената и взаимодействат по непредвиден и непредвидим начин.
Преди квантовата теория да започне да доминира на научната сцена през ХХ век, често се смяташе, че всичко може да бъде точно предсказано. Независимо дали става въпрос за неоспорими физически закони или за работата на боговете, всичко се е случило по предварително определен начин.
Идеята за индетерминизма обаче съществува от много по-дълго време. Още Аристотел отчита идеята за случайността в своята теория за четирите причини. Той заявява, че някои неща в природата са просто случайности.
Сред древните Левкип, един от ключовите атомисти споменат по-рано, носи наградата за най-точното описание на квантовия свят. Той вярва, че атомите са обект на „непредвидими и случайни движения, бързо и непрекъснато„, което е доста точно определение и от днешна гледна точка.
