Сретение Господне е един от 12-те големи християнски празника и един от четирите посветени на Божията майка. „Сретение“ означава „среща“ и на него се чества четиридесетия ден от раждането на Исус Христос и посрещането му от праведния Симеон.
Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-тия ден в църквата.
Празникът е установен още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.
Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон.
В храма отишъл и старецът Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос – „Утехата Израилева“.
Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и казал пророческите слова, че е видял спасението на хората. На майката Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ – (Лука 2:34-35).
Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица.
На 2 и 3 февруари, според народния календар, се честват Трифонци, Света Богородица, Симеон Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници двата дни след Трифоновден, които в народния календар са празници с по-особен, специфичен характер.
От народното вярване, че през този период „се бесуват вълците“, произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените.
На някои места в България празнуват този ден като празник на мъжката рожба – наричат го Петльовден.
В миналото на този ден майката на мъжко чедо, колела петел, правила кръстен знак на прага на къщата и по челата на момчетата. На трапезата задължително се слагало гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета.
В миналото на този ден нашите баби не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвали, че така децата няма да се родят с белези и ще бъдат здрави.
Девойките често на този празник не излизали навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв характер ще бъде и бъдещият им съпруг. Никой не искал да срещне някой пияница, грозник или мързеливец.
Спазвало се сексуално въздържание, раздавали се питки и по това какъв е деня се гадаело каква ще е годината: ако времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Вярва се, че ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземеш – цяла година ще взимаш
В някои краища на България са останали езически обичаи и деня се нарича Ихтима, Свети Черна
