Древният календар на Египет е създаден в Хелиополис през 4241 г. пр.н.е. Годината в него е разделена на 12 месеца и наброява 365 дни. В него новата година започва през юли – месецът на разливането на Нил. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр.н.е.
Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр.н.е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари.
Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр.н.е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето. Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари.
Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр.н.е. – по нареждане на Юлий Цезар, в този календар направили реформа – било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII). Според него Нова година се празнува на 1 януари.
Японският календар също е древен.
Според него, всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т.н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.
В индийския календар има около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години – 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март.
Виетнамската Нова година, наричана Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена.
Арабският календар пък се оказва съвсем непонятен за нас. Той започва от 16 юли („преселването“ на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва с различни дати.
Григорианският календар, наложен днес в повечето странии у нас, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия – от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници.
Всички българи трябва да се гордеят, че когато България е била Велика империя с име България, всички са се водили по нашето летоброене, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура. Днес всичко е различно.
Патриция Кирилова,
Магистър Защита на Културно-историческото наследство
