Троя : Истинската история

До края на XIX век името Троя се свързва с място, съществуващо само в легендите от гръцката митология. Никой не предполага, че е реално съществувал град от Бронзовата епоха. В следващите редове ще разгледаме част от вълнуващата история на Троя.

Според легендата Троя е град, обсаден в продължение на 10 години и завладян от гръцка армия, водена от цар Агамемнон. Причината за тази Троянска война била, според „Илиада“ на Омир, отвличането на Елена, царицата на Спарта, от Парис, сина на царя на Троя Приам. Според Илиада боговете непрекъснато се намесвали в подкрепа на героите от двете страни на конфликта.

Троя престава да бъде част от древен мит и се превръща в реално място през 1870 година, когато германският археолог Хайнрих Шлиман открива руините му на бреговете на западна Мала Азия. Дали Троянската война наистина се е състояла и дали мястото в Северозападна Турция е същата Троя, е въпрос на дебат. Съвременното турско име за обекта е Хисарлик.

Изследванията показват, че градът Троя е създаден най-малко преди 2700 години, когато древните гърци колонизират западния бряг на Турция. През 19-ти век идеята отново придобива популярност, когато германският бизнесмен и археолог Хайнрих Шлиман провежда серия от разкопки в Хисарлик и открива съкровища, за които твърди, че са от цар Приам.

Смята се, че Троянската война се състояла в края на Бронзовата епоха или по времето, когато в Гърция процъфтявала Микенската цивилизация. Нейните представители построили огромни дворци, създали нови градове, собствена азбука и богата култура.

Най-ранните разкази за тази война идват от Омир, който е живял около осми век преди новата ера, няколко века след събитията. Изглежда, че те са били записани дори по-късно, вероятно през шести век пр. Хр., когато тиранин на име Пеисистрат управлява Атина.

Илиада на Омир разказва за 10-та година от обсадата на Троя

и проследява поредица от събития, които изглежда са се случили в продължение на няколко седмици. Историята ясно показва, че обсадата се отразява зле на гръцката сила, изпратена да върне царица Елена в Спарта. Войната по същество се превръща в безизходица, тъй като гърците не могат да влязат в града, а троянците не могат да изтласкат враговете си обратно в морето.

В поемата се случват редица ключови събития, включително дуел между Менелай, цар на Спарта и съпруг на Елена, и Парис. Победителят би трябвало да получи Елена като награда и да сложи край на войната. Боговете обаче се намесват, за да прекъснат дуела, преди той да приключи, и така войната да продължи.

Друг важен дуел в края на поемата е между Ахил и великия троянски воин Хектор. Троянецът знае, че не може да се сравни с гръцкия воин и първоначално прави три обиколки около Троя, докато Ахил го преследва. Най-накрая боговете го принуждават да се изправи срещу гръцкия воин и Ахил го убива. Противно на общоприетото схващане, Илиада не завършва с унищожаването на Троя, а с временно примирие, след което битката вероятно продължава.

Друга творба на Омир, Одисея, разказва за времето след разрушаването на града и включва гръцкия герой Одисей, който се опитва да се прибере у дома. Това стихотворение накратко споменава как гърците са взели Троя с помощта на известния Троянски кон. Той е подарък, представляващ огромно дървено съоръжение, което крие гръцка войска в себе си.

Руините на Хисарлик в северозападна Турция, идентифицирани като Троя, били обитавани от древни времена. Археологическите проучвания показват, че в града живели хора повече от 4000 години. Първите хора пристигат на мястото около 3000 г. пр. Хр. Жителите на Троя не живеят в мир. Разкопките показват, че в миналото си градът често е разрушаван, а върху останките му се появява нов град.

Няма една Троя. Има поне 10,

които лежат една върху друга в различни слоеве, пише изследователят от Университета в Амстердам Герт Ян ван Уиндгарден в книгата си Троя: Града, Омир и Турция, излязла през 2013-та година.

Той отбелязва, че археолозите трябвало да копаят много на дълбоко, за да намерят останките на първото селище. То представлява малко градче, опасано с градска стена от необработен камък. На главната му порта има барелеф на непознато божество, различно от гръцките, което посреща гостите на града.

Троя става известна в целия античен свят в периода след 2550 г. пр. Хр. Градът изгражда силна армия, а стратегическото му местоположение води до разцвет на търговията. Населението забогатява. Границите на града значително са разширени и е обзаведен с масивна отбранителна стена, изработена от нарязани правоъгълни каменни блокове. Издигната е и мощна цитадела, а населението живее в просторни каменни къщи с предни и задни дворове.

Когато Хайнрих Шлиман разкопава това ниво на Троя през 1873 г., той открива огромно съкровище, което според него е принадлежало на цар Приам. Колекцията от оръжия, златни, сребърни, медни и бронзови съдове, златни бижута, включително хиляди златни пръстени, както и редица други предмети, изработени от скъпоценни материали, е намерена до външната страна на градската стена близо до сградата, която Шлиман определя като кралски дворец.

Някои изследователи смятат, че тези съкровища не част от едно и също съкровище, а са скъпоценни предмети от целия обект, които Шлиман събира в продължение на няколко седмици. Докато Шлиман вярва, че е намерил съкровищата на Приам, през следващите десетилетия става ясно, че скъпоценностите са по-стари от времето на Приам.

Точният размер на града е спорен и до днес.

Археологът Манфред Корфман, който е водил разкопки на мястото, пише в книгата си Троя: от Омировата Илиада до Холивудска епопея, че разкопките показват, че е имало по-малък град в града – цитаделата с жилища около нея, като площта ѝ била близо 30 хектара.

Тази Троя има голям жилищен район под силно укрепена цитадела. Доколкото знаем днес, цитаделата е била несравнима в региона и в цяла Югоизточна Европа, пише той в книгата. Обхватът на жилищната площ е тема на дебат сред учените, като някои твърдят, че Корфман надценява големината ѝ.

Ключов проблем при идентифицирането на този град като Троя на Омир е начинът, по който е изоставен. Пукнатините в стените му показват, че е бил ударен от земетресение около 1300 г. пр. Хр., събитие, което вероятно е последвано от въстание или нападение.

Има и някои признаци на пожар и разрушителни събития което предполага, че може би е имало някакви бойни действия, пише Ван Уиндгаарден. Въпреки това изглежда, че земетресението е причинило най-много щети. Освен това, отбелязва той, градът е възстановен след унищожаването му от същите групи от населението, както преди, отколкото от чуждестранни гръцки сили.

Градът престава да съществува също така около 1190 г. пр. Хр. Това е време, през което микенската цивилизация в Гърция вече била унищожена от така наречените Морски народи. Градът и околностите му са окончателно изоставени около 1000 г. пр. Хр. и е окупиран отново през осми век пр. Хр. – около времето, в което живеел Омир.

Гърците наричали отново окупирания град Илион.

„Новите заселници не се съмнявали, че мястото, което се готвят да заселят, е легендарната Троя от преданията, пише Ван Уиндгаарден, а в по-късни времена жителите му се възползвали от това, за да привлекат политическа подкрепа и древни туристи.

През първите няколко века от развитието си Илион е скромно селище, бледнеещо пред величието на древна Троя. Докато много учени смятат, че хората, които се преселили в града след 1000 г. пр. Хр. са гръцки колонисти, тази идея наскоро беше оспорена. През 2014 г. проучване, публикувано от екип от учени в археологическия вестник Оксфорд, разкри, че амфората в Троя, за която се смята, че е внесена от Гърция, всъщност е била местно произведена. Голяма част от другите керамични съдове, открити в Троя след 1000 г. пр. Хр. също са произведени на местно ниво и не са внасяни от Гърция. Това кара учените от последните години да предполагат, че много от хората, които се върнали в Троя, може би не са били гръцки колонисти, а по-скоро хора, които вече са живели в района.

Въпреки съмненията, все пак има факти от историята, които предполагат, че Троя/Илион имал специален статут сред древните хора. Ксеркс, персийският цар по пътя си да завладее Гърция, спрял например да отдаде почит на града. Александър Велики направил същото през четвърти век пр. Хр. Той дал специален статут на града в империята си.

Говори се, че градът на настоящите Илиани за известно време бил просто село, което имало храм на Атина, но някога величието му било известно в целия свят, пише Страбон, който е живял преди около 2000 години.

Специалният статут на Троя продължава и в периода на римското управление. Римляните вярват, че Еней, един от героите на Троя, е прародител на Ромул и Рем, легендарните основатели на древен Рим. Жителите на града се възползват от тази митология и превръщат града в популярна дестинация за поклонници и туристи. Така Троя става един от най-големите източни градове на Римската империя.

Варварските нашествия и гражданските войни, съпровождащи падането на Рим и прехода от Античност към Средновековие, се отразяват лошо на легендарния град.

Последва упадък. До 13-ти век от н.е. градът е сведен до скромна фермерска общност. Последните изследвания на ДНК в региона показват, че хората окончателно го напуснали преди около 800 години.

Големият въпрос, с който се сблъскват учените, е имало ли е някога Троянска война? Ако е имало, дали намерените останки наистина са на Троя? За съжаление, единствените писмени останки, намерени в града, от времето, в което се предполага, че са се случили тези събития, са на език наречен лувийски и донесен от земите на хетите.

Учените отбелязват, че топографията на Троя, както се казва в легендата, изглежда като цяло съвпада с тази на реалния град и, както бе отбелязано по-рано, хората още от времето на Омир са вярвали, че това е Троя.

Въпреки това археологическите останки все още създават проблеми. Троя по време на Троянската война очевидно е била унищожена от земетресения, а по-късно е била заселена от хора от Югоизточна Европа, а не от Гърция. Изследванията продължават и сега.