Известният изследовател Скот Уоринг заявява, че една от снимките направени от космическата сонда СОХО на НАСА, показва „град под повърхността на Слънцето“.
На 15 ноември 2022 г. е публикувано странно изображение на Слънцето с мистериозни геометрични форми. Уоринг твърди, че „това са мистериозни структури скрити под повърхността“.
Изследователят обяснява: „Докато сондата се отдалечава от Слънцето, неуловим регион става видим. Става ясно, че нещо се крие под повърхността на нашето светило.
Въз основа на формата му съм убеден, че това е огромна извънземна мегаструктура, тъй като се виждат само около 3 % от действителния й размер. Оказва се, че останалото е скрито в самото Слънце. Вижда се само тази малка част, подобно на най-високите планински структури на Земята, извисяващи се над облаците.“
Уоринг казва, че в своите повече от 20 години изследвания на НЛО, той е виждал този феномен само 2 пъти.
За последен път това се случва през 2013 г. Сега той е убеден, че вътре в Слънцето има истинска Сфера на Дайсън*.
От векове ни казват, че „Земята е в привилегировано положение, защото ако беше по-близо до Слънцето, животът би бил невъзможен“, но учените смятат, че това не може да бъде потвърдено по никакъв начин.
Според НАСА максималната температура, която една планета трябва да има, за да съществува живот е 122 градуса по Целзий. В ледените шапки на Меркурий обаче има лед и близостта до Слънцето осигурява на планетата температура от 400 градуса по Целзий. Това изглежда нелогично …
Някои членове на научната общност предполагат, че Слънцето не е звезда, а електромагнитен център с нулева точка, който не генерира топлина.
Учените казват, че топлината на Земята е резултат от преминаването на слънчевите лъчи през атмосферата. Така температурата на планетата се определя от атмосферата в резултат на излагане на радиация.
През 1937 г. се появява „Електромагнитната теория на студеното Слънце, анализ на новата структура на Вселената“.
Същата предполага, че родителската звезда изобщо не излъчва светлина, тъй като е студено светило. А дневната светлина е изкуствена, което обяснява нейния ярко бял цвят, яснота, проникваща сила и реда на разлагане на нейния спектър. Дори ултравиолетовите лъчи не могат да бъдат приписани само на звезда.
Сър Уилям Хершел, немско-британски астроном, предполага, че звездата се движи към съзвездието Херкулес, увличайки цялата Слънчева система със себе си. Още, че на Слънцето може да има живот, и че неговите обитатели не страдат от силна топлина, както например на Земята, тъй като Слънцето е хладно тяло, а не гореща маса.
*Сфера на Дайсън – хипотетична мегаструктура, описана за първи път през 1959 г. от американския физик и футуролог Фриймън Дайсън. Според предположенията на автора, напреднала извънземна цивилизация, втора степен по скалата на Кардашев**, може да изгради около своята звезда масивна сфера и да живее на нея, което позволява използването на почти цялата енергия, излъчена от звездата за целите на цивилизацията.
**Скала на Кардашев – понятие предложено през 1964 г. от съветския и руски астроном Николай Кардашев за определяне на вида цивилизации в зависимост от тяхното технологично развитие. Съставена е от три категории според количество енергия, което използва дадена цивилизация. Според Скалата на Кардашев цивилизациите се разделят на 6 типа (от 0 до 5), според развитието им. Ние сме от тип 0.
