Никола Вардев
Никола Вардев

Преди 145 години, по обвинение в разпространение на бунтовна литература, на бесилото увисват четирима софийски книжари. Веднага след Освобождението родоначалникът на книгоиздаването в България Христо Г. Данов предлага да се издигне мемориал в тяхна памет. През 1889-1891 г. на мястото на стария Шарен мост е изграден Лъвов мост. Пазят го забележителни по своята красота и величественост бронзови лъвове, олицетворяващи четиримата революционери, загинали за свободата на страната – Георги Стоицев, Стоян Табаков, Никола Крушкин и Киро Геошев. Малцина обаче знаят, че книжарите всъщност са били петима. Петият „лъв“ на София е хаджи Никола Вардев /на водещата снимка вдясно/.

“Никола Вардев и Стоян Табаков са братовчеди. Били са овчари, после търговци на катран, а след пътуване до Божи гроб в Иерусалим стават хаджии. През 1864-1865 г. заедно откриват първата истинска книжарница в София – разказва историята на рода си Борис Вардев, прекият наследник на Никола Вардев. – Продават църковна литература, книги, печатни издания. Двамата младежи от малкото село Якоруда тръгват по пътя на знанието и светлината.“

В рамките на няколко години и другите трима книжари отварят свои дюкяни на най-оживените места в бъдещата столица. През 1870 г., след основаването от Васил Левски на софийския революционен комитет, те стават негови членове и започват да разпространяват бунтовна литература. Опасната стока се съхранява в тайни ниши и се превозва в сандъци с двойно дъно. През 1877 г., четири години след смъртта на Левски, книжарите са заловени и осъдени на смърт. Никола Вардев се спасява по чудо.

“Има няколко версии за залавянето на тези съратници на Апостола, но със сигурност са били следени за бунтовна дейност – категоричен е Борис Вардев. – Отвън остава ръководителят на тайната организация, който получава агентурна информация за движението на руските войски и измисля план за спасение на поне един от книжарите, за да може оцелелият да подпомага семействата на останалите. Как го правят?

Теглят чоп и късметлията се оказва хаджи Никола Вардев.

Той използва вратичка в турското законодателство и казва, че иска да приеме исляма и да се покае, но знаейки, че Руско-турската освободителна война е в много напреднал стадий и че скоро София и той ще бъдат освободени.“

Обесването на четиримата софийски книжари е показно: извършено е пред техните книжарници в пазарен ден за назидание на останалите. На 15 ноември 1877 г. те си отиват и остават във вечността броени месеци преди Освобождението, без да видят своята родина свободна. Никола Вардев остава, за да продължи тяхното дело. Дочаква свободата в затвора. Умира в София през 1915 г. на 81-годишна възраст, като до самата си смърт е меценат на културата и образованието.

“Той е огромен дарител и преди Освобождението, и след него. Започва като юрист, става адвокат, бил е окръжен съдия – продължава Борис Вардев. – Парите, които е изкарвал, е влагал в дарения в родното си село Якоруда. Той е един от големите благодетели на читалището там, дарява утвар и църковна литература за храма, учредява стипендия за ученици. Благодарната общественост в Якоруда кръщава улица на него, а ликовете на Никола Вардев и Стоян Табаков са изобразени върху училището наред с други будители на населеното място.“

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви