Както знаете, Дюма пише книги, базирани на реални факти. Въпреки че в процеса на творчество той отива доста далече от тях. През 1807 г. обущарят Франсоа Пико, родом от Ним, е на път да се ожени за красивата и богата Маргьорит. Така започва историята, в която няма и няма да има никакъв граф.
Кръчмарят Лупиан завидял на щастието му. Заедно с приятелите си Солари и Шобар той пише донос, че Пико е бивш благородник и английски шпионин.
Бедният човек бил хвърлен в затвора. И в продължение на няколко години той дори не знаел защо. Но бил затворен не в замъка Ив, а в крепостта Фенестрел. Нещастната Маргьорит страдала две години, а след това се омъжила за Лупиан.
След няколко години затвор Пико среща приятел в нещастието – италианският свещеник отец Тори. Той бил пропит със симпатия към младия съкилийник, научил го на всичко, което знаел. Разказал му за скрито в Милано съкровище и написал завещание в полза на Пико. След това починал в мир. Франсоа бил освободен след свалянето на Бонапарт. Той прекарал не 14 години в затвора като Дантес, а наполовина по-малко.
Освободен, Пико заминал в Амстердам, където официално влязъл в правото на наследство. След това заминал в Италия, където намерил съкровището на бащата на Тори. В Рим той намира Антоан Алу, който присъствал при написването на доноса, въпреки че не участвал пряко в това. За пръстен на стойност 50 000 франка Алу признал всичко, което знаел.
Франсоа Пико отишъл в Париж, за да си отмъсти. Този процес не бил токова романтичен, както в книгата на Дюма.
Солари е намерен с нож в гърдите, а Шобар е отровен. Тогава Пико започва работа като сервитьор в ресторант, собственост на Лупиан. И съблазнява дъщерята от първия му брак.
Отмъстителят организира брака на мним благородник със своята любовница. И когато сватбата вече била обявена, се оказало, че младоженецът не е граф, а престъпник. Разразил се страшен скандал, а булката не преживяла срама.
Пико убедил малкия син на Лупиан да открадне едни бижута и така младежът се озовал зад решетките. След това Пико подпалил ресторанта на врага си и намушкал собственика. Той обаче триумфирал за кратко.
В една от алеите на Тюйлери го чакал Алу, за когото един пръстен явно бил недостатъчен. Той зашеметил Пико, измъчвал го дълго в някакво мазе, за да разбере къде крие парите, след което го убил. Цялата епопея на истинският „Монте Кристо” продължила по-малко от година.
Алу избягал в Англия, където през 1828 г. признал всичко на предсмъртния си одър. И заверил историята си писмено. След 15 години този документ попада в ръцете на Александър Дюма. А перото му превръща тази криминална разправа в изпълнен с екшън романтичен трилър.
