Юлия Николова

В нашата рубрика „Журналистът пита, адвокатът отговаря“ ще говорим с нашият експерт по право Юлия Николова за „Предсрочната изискуемост“. Темата е изключително интересна, защото днешното време много наподобява ситуацията от преди 2008 година, когато имаше отново  финансов проблем с кредити. Ситуацията е сходна и проблем за много потребители на кредити е изключително трудно да погасяват своите задължения.

Адвокат Юлия Николова е с над 20 годишен стаж и практика в правото. Има много спечелени дела в сферата на наказателното и административното право. Член е на софийската адвокатска колегия и чест гост по правови теми в националните медии.

За улеснение на читателите, при желание за консултации с нашия правен експерт оставяме линк към страницата и във Фейсбук: https://www.facebook.com/lawofficenow/

Адвокат Николова, нека първо уточним на понятен език, какво представлява предсрочната изискуемост при банковите кредити?

Предсрочна изискуемост означава, че, ако при определени условия в договора за кредит, които условия ги има и в законовото предписание, се забави задлъжнялото лице с повече от три вноски, то става така, че не трябва да плащаме само тези три вноски, но целият кредит. С една дума, той става изискуем. Това включва главницата, натрупаната лихва, всичко, което ни е начислил кредитодателя по закон.

Дайте ни пример? Ако да кажем сме взели кредит от 100 000 лева, какво трябва да върнем, при предсрочна изискуемост?

Ако сме взели кредит от 100 000 лева, да кажем чисто фигуративно, а не сме платили за целите рамка нито една вноска, а сме закъснели три вноски, ние няма да плащаме тези три вноски, ако банката го обяви за предсрочно изискуем, а ще трябва да платим всичките 100 000 лева, които иначе са били разсрочени на вноски във времето.

Това означава обявяване на кредита за срочно изискуем, защото по първоначалният договор кредита е бил за десет или двайсет години и ние е трябвало да го погасяваме на равни месечни вноски.

След като не сме сторили това, значи кредита става автоматично предварително изискуем. С една дума, целият кредит почва да се дължи. И ако човек си е направил сметка, че може да погасява някакви месечни вноски, то със сигурност не може да плати цялата сума.

Има ли някакви уловки в договорите за предсрочната изискуемост/ Много често хората подписвайки договори за кредити не четат стотиците редове с дребен шрифт. Не се ли крие там някакъв подводен камък?

Преди време банките се възползваха да вписват в договорите, че предсрочната изискуемост става автоматична, при неплащане на две или три месечни вноски. Ставаше въпрос за това, че ако не платиш две, три вноски, кредита става на мига изискуем предсрочно.

Защо преди? Сега тази практика отпадна ли?

С едно тълкувателно решение Върховния касационен съд промени тази практика, като каза, че не може един кредит да става предсрочно изискуем, а всъщност трябва да се изпрати покана за длъжника, да му се даде време за изпълнение. Ако длъжникът не изпълни задължението си в този срок, то тогава вече кредита става предсрочно изискуем.

Има ли определен законов срок за изплащане на дълга или всеки срок е индивидуално поставен за всеки един длъжник, поотделно?

Обикновено такъв срок е в порядъка на 7-10 дни. Разбира се, че до седем или десет дни, няма как да намериш едни да кажем сто хиляди лева и да ги внесеш. Но това е законът. Това е така наречената предсрочна изискуемост. От тук нататък целият кредит става дължим.

Има един тънък момент тук. Той е, че дори да е станал дължим кредита, той все още не е съдебен. На по-късен етап банката го дава в съда и тогава става съдебен. Дали с вътрешни юристконсулти или външни адвокати, се провежда едно закрито производство по ГПК, така нареченото „Заповедно производство“, като извлеченията от книгите на банката представляват, както навремето ние наричахме – извън съдебно изпълнително основание.

Не се ли ползва в новата практика извън съдебното изпълнително основание, че казвате преди, говорите в минало време за него?

Не, не се ползва в новата практика, но практически, при книгите на банката, в случая счетоводните книги, се ползва по силата на закона с една изключително голяма сила, с едно голямо доверие. И тук минаваме не по 410 от ГПК, а по 419 от ГПК, тоест, завежда се това заповедно производство, издава се заповед за незабавно изпълнение и всъщност директно отива заповедта при съдебния изпълнител, който образува изпълнително дело.

А ние, кога ние научаваме, че има такова производство срещу нас?

Ние научаваме, че има такова производство не от съда, а директно от съдебния изпълнител. Той пък преди да ни уведоми е направил така наречените обезпечителни запори. Тоест, предприел е обезпечителни мерки, като да запорира нашите банкови сметки, запорирал е нашите имоти, изпратил е съобщение до нашия работодател.

Реално ние сме поставени в ситуация в която можем да възразим, но дори и да възразим, тези мерки са вече наложени.

Това е разликата между двата режима – 410 от ГПК и 419 от ГПК. До това води предсрочната изискуемост първо и второ, особената сила, която законодателят е дал на заключенията от банковите книжа.

Това е така, защото обикновения кредитор не ползва тази процедура, която е по 419 от ГПК, а ползва процедурата по член 410 от ГПК. Там вече  научаваш не от съдебния изпълните, а от съда.  Тоест, няма ги тези обезпечителни мерки, когато научаваш, че някой е завел срещу тебе такова закрито производство, което прави играта по съвсем различен начин.

Интервю на Янчо Николов

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви