Петър Кунчев Трети Левски
Петър Кунчев Трети Левски

Това е една срамна за българите история. Историята на рода на великия българин Васил Левски и неговия брат Петър. Нея историците не познават или не обичат да разказват. Нашата историография мълчи по въпроса за семейството на Левски и има основание. Защото случилото се с тези хора е върха на унижението! Национален позор – в най-чистия смисъл на тази дума.

Родителите на Левски – Иван Кунчев и Гина Караиванова (по мъж Кунчева) имат пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария.

Петър Кунчев е най- малкият брат на Васил Иванов – Кунчев, Левски.

Роден е през 1844г. и 7 години по- малък от своя най- известен брат. Името му отсъства в българската национална памет, дори в родното му Карлово. През 1851г. умира баща му. И той поема по пътя на брат си Васил – революцията за освобождението на България.

Напуска Карлово заради дейността на брат си. Изселва се в Пловдив и във Влашко. Носи непокорния характер на брат си Васил. Отказва да плаща унизителния данък ,,бедел“ на турците. Участва във Втората легия през 1867г. След смъртта на брат си тръгва да отмъщава на предателите на брат си. Пристига в Ловеч, за да отмъсти лично на поп Кръстю, набеден за предател. Но преди да предприеме каквито и да било действия, прави свое разследване, след което заявява категорично: „Няма каабат (т.е. вина) попа“.

Продължава обаче борбата за свободата на България. През 1876г. е активен участник в четата на Христо Ботев. Там се е подписвал Петър Трети Левски. Той е тежко ранен в сражение с башибозуците във Врачанския Балкан. Петър е арестуван от властите като нарушител на обществения мир и участник във въоръжена незаконна група и е заточен в Диарбекир.

Успява да избяга в Русия, за да се включи в Българското опълчение през 1877г. С него участва в боевете на Шипка. Там е ранен на три места – в главата, гърдите и краката.

След лечение в Харков, Русия, десният му крак е ампутиран.

Завръща се в освободено Карлово непосредствено след Сан Стефанския мирен договор вече полусляп, почти глух, еднокрак и туберкулозен. Разбира,че майка му се е самоубила от глад, хвърляйки се в един кладенец на 27 януари 1878г. Тежко преживява смъртта на майка си. От 5-членото семейство остава жива само сестра му Яна.

Братът на Васил Левски е инвалид и вече полусляп. Никой не му подава ръка и той е принуден да проси по улиците. С оскъдните подаяния помага на Яна – вдовица с 4 деца.

През 1881 година издъхва страдалчески, от туберкулоза и глад, задушен от белодробен кръвоизлив, след тригодишна просия в родния си град Карлово. Умира на улицата.

Това е един от поучителните примери в следосвобожденска България. По този начин българският народ, в лицето на съгражданите на Апостола на свободата, се „отблагодарява“ на неговия брат…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви