Климатиците в началото са пълен провал
Климатиците в началото са пълен провал

Климатиците в автомобилите днес са даденост и е трудно да си представим вече кола без такава система. Как се ражда тази част от индустрията, без която автомобилите са вече немислими?

Първият сериен автомобил, оборудван с климатична система, поставена заводски, е Packard 12 Sedan, който е представен на изложението в Чикаго на 10 ноември 1939 г. Всичко обаче започва в началото на 30-те години на миналия век. Тогава започват да се монтират климатици, първоначално само по индивидуални поръчки за богати клиенти. Първата документирана поръчка за климатичен контрол е от 1933 г.

На 10 ноември 1939 г. производителят на лимузини и луксозни автомобили Packard предлага заводски климатик като опция. Тогава от завода на производителя колите се закарват във фабриката за климатици Bishop and Babcock, където се монтират от специалисти в тази област. При първото предлагане на иновацията има около 2000 купувачи. Това е твърде голям брой, като се има предвид, че

климатиците в първите си нарианти са меко казано неудобни за използване поради конструктивните си характеристики.

Като начало устройството е много обемисто. Изпарителят и вентилаторът заемат половината багажник. Освен това изключването на климатика е проблем. Превключвател на предния панел изключва вентилатора, компресорът обаче продължава да работи, защото се задвижва с ремък от коляновия вал на двигателя. Следователно, когато колата се движи, потокът от студен въздух продължава да влиза в кабината.

Шофьорът има алтернатива – да спре, да изключи двигателя, да отвори капака и откачи ремъка, да избърше ръцете си и да продължи да шофира. И ако иска отново включване, повтаря процедурата. Твърде неудобно. И още нещо – поради това, че изпарителят и вентилаторът са в багажника, а компресорът е под капака, има тръби, които ги свързват през цялата кола.

Packard изоставя системата през 1941 г.

В предвоенните години компанията е единственият производител на серийни автомобили с климатик, а Cadillac и Chrysler започват експерименти, но спират на ниво скъпи аксесоари за премиум модели. Така на практика никой от конкурентите не последва Packard, като прилага тази новост, и така първият опит се счита за провал.

Вероятно и заради цената – при около $700 за автомобил тогава, инсталирането на климатик е струвало допълнително 274 долара. Твърде много, дори и за по-заможните. Но основната причина не е цената, а след това започва и Втората световна война и на автомобилните компании не им е до климатици.

Американските производители се връщат към климатичните системи през 50-те години на миналия век и този път нещата вървят много по-добре. В следвоенните години инженерите преработват конструкцията на климатиците, правейки ги по-компактни и по-удобни за използване. Освен това с промяната в модата багажниците стават много по-големи.

Още в средата на 50-те години климатиците се появяват в много модели на Chrysler, а по-късно и при други производители. И с течение на времето от опция за по-богати клиенти, климатиците станаха обичайни, дори и в масово произвежданите евтини автомобили.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви