През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на България – забавянето на инвестициите и растежа, пандемията и последвалата рецесия, бързото възстановяване, политическата нестабилност, войната в Украйна и енергийната криза в Европа.

Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията между областите остават, а пропастта между столицата и провинцията, между големите и малките, между развитите и бедните не се свива значително, сочат данните от годишното изследване за развитието на регионите на Института за пазарна икономика (ИПИ), цитирани от DarikNews.bg.

В кой град у нас се живее най-добре и къде е най-сигурно?

Според проучването на ИПИ се оказва, че населението на Габрово живее най-добре – нарастващи доходи и стандарт на живот. Нивото на бедност там е ниско.

Във Велико Търново пазарът на труда е с най-добри показатели.

В София инвестициите са на най-високо ниво, а инфраструктурата в Пазарджик.

Най-ниските местни данъци са във Видин, а администрацията е най-добре развита в Добрич. В морската столица Варна има благоприятен естествен и механичен прираст и висок дял на градското население. Най-качествено образованието в Смолян, а здравеопазването в Плевен.

Най-сигурният град е Търговище. Там е най-ниска натовареността на наказателните съдии и най-бързо правораздаването.

Най-чист е Бургас заради достъпа до канализация и пречиствателни станции, голям дял горски територии и добро управление на битовите отпадъци.

Русе получава приза за най-културен град заради високия брой посещения на кина, театри, музеи и библиотеки.

Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията.

Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина.

Преброяване‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, включително столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) показват още по-дълбоко свиването на човешкия капитал – 20 от 28-те области са загубили поне една пета от работната сила.

И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.

Липсата на адаптация към намаляващото население обаче, въпреки че е протичащ процес от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка.

Проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции допълнително ще се задълбочават в посока по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности.

За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика.

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви