Кой не знае наизуст или поне не е чел с вълнение неговите „Заточеници“, „Арменци“, „На нивата“, „Градушка“.
Като драматург в „Народния театър“ написва пиесите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Мина Тодорова го вдъхновява да напише „Две хубави очи“, „Среднощни вълнения“, „Благовещение“.
Другата му голяма любов е Лора Каравелова, на която също посвещава много от своите великолепни творби. Връзката му с Лора е страстна и изпепеляваща, а самоубийството й и неуспешният му опит да я последва го сломяват напълно. След позорен процес, на който е обвинен, че той е убил съпругата си, поетът взима голяма доза отрова и се застрелва.
П.К. ЯВОРОВ
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
