Патриша изчезва безследно
Патриша изчезва безследно

На 21 май 2007 г. жителка на град Джаксън, щата Уайоминг, изчезва безследно. Тя се казва Патриша и предния ден се подготвя за изпит. Както обикновено, преди важно събитие си ляга рано. И тогава изчезва … Родителите й уверяват, че всички прозорци и врати в къщата са били заключени сутринта. И ключовете са били на мястото им. Изчезналата Патриша Лайънс не е могла сама да напусне къщата и да я заключи.

Изчезването предизвиква смут в малкия град. Полицията на града, а по-късно и на целия щат Уайоминг, започва спешно издирване на липсващото момиче. Не са намерени улики или доказателства за бягство. На четвъртия ден Бела, приятелка на Патриша, заявява, че малко преди изчезването си тя е говорила за това как е започнала да „получава телепатични съобщения“. В този момент момичето започва да има тежки кризи на мигрена и кървене от носа. Никой не й вярва, а прегледът при лекар не разкрива никакви здравословни проблеми.

В края на едноседмично издирване отчаяните й родители получават съобщение от дъщеря си. Тя пише от непознат телефонен номер, че се намира в Къркланд Лейк, Онтарио. За по-малко от седмица момичето обикаля повече от половината страна и се озовава в съседна Канада.

Като се има предвид, че Патриша не е ползвала транспорт, а и по принцип в този период е невъзможно да се стигне дотам на автостоп, случаят заинтригува полицията.

Местните лекари преглеждат момичето и не откриват признаци на дехидратация или някакви наранявания. След като се завръща успешно в Джаксън, тя разказва на полицията и родителите си невероятна история, дори е силно развълнувана, тъй като е „посетила извънземна база“. Патриша съобщава, че в продължение на около два месеца „получава телепатични съобщения от непознати същества“. Изглежда, като че ли подслушва нечий разговор. Говорят общо три различни гласа. Езикът, използван от непознатите, е неразбираем за нея.

В същата нощ, когато изчезва, тя е събудена от непознат глас, само че този път той идва някъде отгоре, а не отвътре в главата й. Момичето отваря очи и вижда, че не е в спалнята си, а в тясна ниша в стената. Докато се опитва да стъпи на пода, тя с ужас забелязва, че няма под. Вижда, че е в тръба, която представлява продълговата зала с много дупки по стените. Някои от тях са заети от спящи непонятни същества и хора.

Момичето прави крачка и усеща, че въпреки липсата на под, тя буквално върви във въздуха и не пада. Тогава Патриша решава да се разходи в непознатото място. Изведнъж е подета от въздушна струя, сякаш от невидима ръка, и насочена към закръглена дупка.

Вратите на дупката се отварят и тя влиза вътре. Вижда милиарди бели малки кубчета, приличащи на рафинирана захар. Взима едно от тях, но не смее да го опита. След малко влизат три същества, много подобни на октоподи или калмари. Те са облечени в черни гащеризони, а на главите си имат специални апарати, вероятно за дишане.

Когато я забелязват, те се стряскат, променят цвета си от зеленикаво на алено и се втурват да бягат.

Тогава „невидимата ръка“ или въздушната струя я изтласква от стаята и я спуска няколко десетки етажа по-надолу.

Там вече я чакат … Едва в този момент Патриша осъзнава, че не диша, тъй като тялото й не се нуждае от кислород, за да съществува на това място.

Около 20 извънземни стоят разположени в полукръг на горния етаж. Самото момиче е по-долу на малка платформа, където светлината е слаба. Известно време създанията обсъждат нещо и жестикулират. Тъй като са зад стъклена конструкция не е възможно да ги чуе. Но Патриша мисли, че дори и да ги чуе няма да разбере нищо, тъй като очевидно не общуват на човешки езици.

След малко пред момичето се появяват стотици надписани Галактики. Патриша разбира, че е помолена да посочи откъде е, но уви, имената са на непознат език. Тя започва да търси Млечния път. И когато успява да го посочи, пред нея се появява холограма на нашата Галактика.

Благодарение на знанията си по астрономия тя открива Слънчевата система, а след това и Земята. Отново започва някаква дискусия, но този път е по-дълга, сякаш минават часове. Патриша се чувства много уморена и стои изправена с последни сили. Холограмата изчезва и тогава светлината угасва. Момичето сяда на пода от безсилие.

Не е ясно дали съществата са проверявали знанията на момичето или наистина са питали откъде е.

Въздушната струя я връща в стаята с бели кубчета. Едно от тях полита към устата на Патриша и тя го изяжда.

Веднага се почувства заредена с енергия. Този път тя иска да изяде още няколко, но няма време – отново е изпратена в стая, където има около 20 извънземни.

Холограмата отново се появява пред момичето. Много от Галактиките се оказват със зеленикаво-син цвят, а някои са в жълто. Млечният път е черен, както и няколко други. В този момент в главата й отново се появяват гласове и тя усеща силна болка в слепоочията и челото.

Когато започва да се гърчи от болка гласовете замлъкват. Патриша губи съзнание и се събужда в ниша в стената. Тя не знае колко време е минало. Не може да спре да мисли за холограмата, в която Млечният път е боядисан в черно. Според нея, „най-вероятно това означава, че представителите на нашата Галактика все още не са влезли в Космически съюз или Асоциация“.

Патриша вярва, че:
„Поради невъзможността да общуваме телепатично и ниското ни ниво на технологично развитие, ние, хората, владеем само нашата родна планета. В Космоса хората няма да оцелеят и поради агресивното си и брутално поведение човечеството не е кандидат за пълноправно членство в Междугалактически асоциации.“

На следващия ден тя е поставена в стъклена капсула и тялото й е сканирано с устройство, много подобно на това за Ядрено-магнитен резонанс. Взимат й кръв, няколко косъма, отрязват й ноктите. След известно време е върната на Земята, в Къркланд Лейк, облечена в пижамата си. Патриша не помни повече подробности. Тя много би искала да се върне там, което многократно е признавала.

От 2007 г. минават няколко години и случаят на Патриша е почти забравен. Но през 2011 г. тя отново изчезва … През 2018 г. в интервю Майкъл Лайънс, бащата на Патриша, казва, че „ако дъщеря му е щастлива там, където е, тогава той е готов да приеме факта, че никога повече няма да я види“.

Никой не успява да я намери, а близките й все още чакат новини от дъщеря си. Може би тя е един от малкото представители на човешката раса на този Междугалактически кораб …

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви