Елиаза Базна
Елиаза Базна

Елиаза Базна е личност-мистерия. Около 40 години прекарва живота си на най-различни работни позиции. Ако се вгледате, той е от оцеляващата порода. Работил е като шофьор за френската армия, бил е ключар за автомобилна компания. И за кратко време е бил дори професионален оперен певец.

През април 1943 г. работи като момче за всичко в различните посолства в Анкара, Турция. Един ден се запитва: Защо да не използва своята позиция, за да вземе някои от документите, до които има достъп. Понеже работил в Британското консулство, решил да се възползва първо от техните тайни. Информацията винаги е ценна и най-големите купувачи биха могли да развържат джобовете си. Точно по тази причина и до днес Елиаза се смята за човекът, който за малко да даде цялата победа на Хитлер. И то само по една причина – той плаща най-добре за данните.

Когато сър Хю Кначбул-Хюгсън се запознава за първи път с Базна, той е сигурен, че е перфектният човек за поддръжката на посолството. Английският благородник е консул в Анкара от няколко години имал нужда от доверени хора. Визитката на Базна е впечатляваща: той говори френски, има добри умения като шофьор, знае как да ремонтира автомобилите. Получава и много сериозни препоръки от американското военното аташе в Анкара и посланика в Югославия.

И така непознатият мъж получава работа като портиер – моментално.

Малко по-късно посланикът разбира, че Елиаза има много красив глас и може спокойно да забавлява гостите.

Поканените благородници са меко казано впечатлени. Как е възможно един човек да има толкова невероятен глас, а същевременно да работи като портиер?

Слугата има един проблем – не разбирал английски език и нямал представа какво точно снима. За него нямало и никакво значение. Очевидно предоставената информация е била повече от важна. Посланик Франц фон Папен е заплатил за нея сумата от 20 000 паунда или 1.4 милиона долара днес. Толкова получил за първата специална пратка, а всяка следваща се заплащала по 15 000 паунда. Всички пари крие под паркета в стаята си в Британското посолство. Базна имал свободата да изнася информация, защото посланикът му разрешава да работи малко по-свободно. През повечето време всички папки остават заключени в сейфове и пазени от офицерите. Но същевременно посланикът винаги предпочитал да взима своята работа у дома. А най-важната информация се пазила в личния му сейф.

Базна обаче няма проблеми, все пак е работил и като ключар. Една сутрин просто разменя ключовете. Докато неговият работодател взимал душ, направил няколко отпечатъка във восък. И вече имал всички тайни, които Великобритания крие в посолството си в Анкара. Франц фон Папен бил повече от очарован от бившия си служител. И преценил, че пожеланата стойност на документите е разумна. Дори поставили кодово име – Цицерон. Първите документи, които Цицерон носи на немското посолство, са транскрибирани разговори между САЩ, Великобритания и СССР от Московската конференция. Там някои от най-важните фигури започват да споделят и посочват бъдещите планове на войната.

В същите документи присъствала информация за конференциите в Техеран и Кайро.

Макар и те също да са от особено значение, първите документи с транскрипцията били най-ценни. Към края на годината МИ6 забелязва, че германците правят все по-успешни и проницателни маневри. Елиеса Базна дори успява да фотографира съобщение до посланика, в което се споделя, че има теч на информация към немците.

В един момент пристигат и хора от контраразузнаването, които да разследват всички. Но когато идва момента на Базна за интервю, те просто го карат да напусне. Не вярват, че един пиколо може да има интелекта да направи каквото и да било. А и той не разбирал английски, как някой ще има подозрения към него? Цицерон не спира да носи документи, не спира да взима своята пенсия, но немците така и не използват предоставените данни.

Причината е, че фон Пепър и външния министър Йоахим фон Рибентроп се мразят изключително много. А шефът на тайната полиция Ернст Калтенбруненр не искал да има нищо общо и с двамата. Военното разузнаване пък изпитвало изключителна завист към любимците в лицето на SS разузнаването, където Цицерон оперирал. Представяте ли си какво точно щеше да се случи, ако германците не бяха толкова арогантни. И се възползваха от предадената информация много по-рано. Нещо толкова добро, не може да е истина, си мислели те. Агентът в британското посолство бил наистина прозрачен. Но мнозина вярвали, че информацията е измамна и най-вероятно е подправена и предоставена на глупака. В последна сметка, единственият човек, който не може да се нарече глупак, е самият Цицерон – Елиаза Базна.

Той правил това, което се изисквало от него и изобщо не се интересувал от края на войната.

Под паркета в стаята си имал достатъчно пари, за да живее охолно след войната. Нямало значение кой точно ще бъде победителят. Ако немските разузнавачи обръщали повече внимание на предоставените документи, най-вероятно щяха да забележат присъствието на една много специална дума. Тя все по-често се появява в докладите – „Операция Оверлорд“. Но в Берлин смятат, че може да има подобно намерение, но то е много трудна за изпълнение. На 6 юни 1944 г. съюзниците разтоварват 2 милиона войска на бреговете на Нормандия. С което практически стартират и края на Втората Световна война в Европа.

По същото време немските генерали продължават да игнорират всички предупреждения, които пристигат от посолството в Турция. Дори и в този момент Елиаза Базна носил документи, но никой вече не му обръщал внимание. А тази информация можела да донесе победата на нацистите. Краят на тази история идва с промяната на кадрите в немското посолство. През януари 1944 г. Мойзич наема нова секретарка – Елизабет. Дамата се казва Корнелия „Неле“ Кап – дъщеря на немския консул в Кливлънд Охайо. Само няколко седмици по-рано тя е предложила да шпионира за американците, за да си осигури път към САЩ. Кап проследила и забелязала отношенията между Мойзич и Базна от януари до април 1944 г. И макар никога да не успява да види лицето на Цицерон, тя започва да предоставя необходимата информация за къртица.

Британците вече са подготвени за подобни маневри и затягат примката. Пиколото вече няма никакви възможности да снима и да предоставя информация. Около март 1945 г. той подава оставка и напуска. Малко по-късно разбира, че е жестоко измамен. От 300 000 паунда, които получава от германците, почти всички са фалшиви. Повечето пари са изработени от затворници в концентрационните лагери. След като банките разбират, че Германия използва този метод за разплащане, бързо отхвърля немските ментета.

Елиаза Базна е изигран жестоко.

Защото до края на живота си можел да живее охолно със сумата от днешни 17 милиона долара.

Мъжът успява да продаде историята си, която по-късно вдъхновява няколко филма. Никога не става богат и щастлив, не живее охолно, а просто продължава да сменя професия след професия. Най-накрая работи нощем в Мюнхен, плащайки наема за малко помещение. Някога имал обещание от самия Хитлер, че ще получи вила след края на войната, но така и не я вижда. Елиаза Базна умира без пукната пара на 21 декември 1970 г. на 66-годишна възраст. Дори опитът му да получи пенсия от Западна Германия, е отхвърлен.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви