Нешка Робева

Днешният гост в BurgasNews няма нужда от специално представяне.

Достатъчно добре е определена от известния български режисьор Георги Дюлгеров – феномен за България.

Достатъчно е само да подскажем с култовата фраза „Нешка, няма грешка“ за да стане ясно и на последния българин, че ще говорим с легендарната българска треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева.

Благодарение на нея възникна изразът „Златните момичета на България“, защото нейните състезателки винаги са били няколко нива над конкуренцията.

Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 80-те и 90-те години, с нейното име са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика. Робева  е световен фактор за  развитието на световната художествена гимнастика, през последните 25 години на 20 век.

Откриваме Нешка Робева в родното село на майка й „Трудовец“.

Пенсионирана и отдадена на селската идилия, но това е само привидно. Нешка Робева не е в състояние да бъде откъсната от активния обществен, политически и спортен живот.

Тя е в час с всичко случващо се в страната и чужбина. Следи от близо политическите събития в страната.

С голямата звезда на българският спорт разговаря журналистът от BurgasNews Янчо Николов.

Госпожо Робева, какво мислите за парламентарните избори и въобще политическата картина в страната? Няма как да пропусна факта, че сте била и народен представител.

Не се интересувам активно от политика. Не толкова активно в последно време, но тя е навсякъде. До такава степен е наситила живота и атмосферата, че да искам да избягам от нея, не мога. Тя се натрапва.

След всичко, което се случва в света и това, което наблюдаваме всички сега, едно нещо става ясно. Навсякъде и повсевместно се води битка между две супер сили. Битката е между Америка и Русия. И все повече се убеждавам, че пътят, по който сме избрали да вървим е този на Америка, който тя ни е посочила. Упорито се придвижваме към самоунищожение.

Какво да мисля за изборите. Избран ще бъде този, който новите ни господари наложат. Няма никакво значение за кого си гласувал, гласувал ли си или не. Нещата се движат извън нас, въпреки нас и не става въпрос за Съдба, а за шепа хора, които тласкат България към самоунищожение.

След началото на войната в Украйна, много украинчета тренират в България художествена гимнастика. Какво мислите по въпроса – имат ли таланта на нашите деца  и дали не подготвяме бъдещата си конкуренция на световните състезания? Войната ще свърши. Те ще си отидат отнасяйки със себе си познанията в спорта, които ние сме им дали, тук.

Първо трябва да ви кажа, че съветската школа постави началото на този спорт. Украйна, като част от СССР, беше една от водещите школи. Между другото, там винаги се водеха битки и предпочитана беше украинската школа, а тази на Ирина Вимер, която живееше в Казахстан, бяха подтискани.

Тук става въпрос за деца, чиито родители са избягали от войната. Каквито и да са родителите, децата, които искат да спортуват нашия спорт, трябва да бъдат добре дошли във всеки един клуб. Като старши треньор на нашите национали, никога не съм крила методиката на обучение, нито пък съм отказвала помощ. Това е спорт и така трябва да бъде. А дали е така още, не зная.

Какво мислите за нашата гимнастичка Стиляна Николова, която се класира трета на световното първенство по художествена гимнастика в София? Можеше ли да е първа и какво и попречи да грабне златото?

Нашият спорт е много особен. През годината, докато се подготвят състезателите за световно първенство, европейско и т.н., се създава едно обществено мнение.

Когато бях треньор имаше много дебютантки. Почти всяка дебютантка ставаше световен шампион. Тактиката ни е била винаги допитване с колеги, които наблюдават развитието на един състезател. Винаги съм държала да се дава шанс за представяне на тази, която  играе по-добре.

Какво стана на това световно!? Цяла България беше залята, по всички телевизии се предаваше, как едно дете Боряна Калеин ще стане световен шампион. Предварително се котираше. Така те претовариха психиката на Боряна и я разболяха. Сега се оправдават, но това е причината.

В същото време Стиляна беше оставена на втори план. И това беше причината Стиляна още от началото да бъде обречена. Аз не знам дали Боряна щеше да вземе медал, дори с отсъствието на двете  големи сили в художествената гимнастика -Русия и Беларус.  Това, което направи малката Стили е геройство. Тя спаси България от един жесток провал. Това е героизъм. .Детето се представи много добре, но аз ви казвам истинските причини, поради които тя не успя да се бори за първо място.

Триумфът на българската художествена гимнастика беше по Ваше време. Когато бяхте треньорка на националите ни. Най-вече 1987 година. Защо след Вас  нивото не успя да се задържи на висотата, до която издигнахте този спорт?

Нека не казвам по мое време. Аз просто бях лицето на този спорт. Бяхме изключителен колектив. Държавата и начина, по който тя се отнасяше към спорта, беше на друго ниво. Това е национален спорт и обществеността, както и сега обичаше този спорт, изискваше от него. Най-важното е, че всяко едно талантливо дете имаше достъп до този спорт. Поемайки го, ние правехме всичко възможно за неговото развитие. Това се извършваше от екип, който беше на много високо професионално ниво.

Промените които настанаха, не бяха към добро. Нека говорим за професионализма. Нивото на образование падна. Този, който е завършил някак си, няма нито нужните знания, нито интерес да придобие знания. Много са факторите, които доведоха до това, след като българския национален отбор през 1993 година да бъде унищожен.

На първо място унищожението дойде от България. След това 20 години нямаше никакви резултати. Вместо да стъпят на изграденото и да хвръкнат нагоре, какво се направи – гъди, гъди, щип, щип на някого. Но така шампиони не се правят.

Няма ли екип, няма ли високо изградени професионалисти, няма ли стратегия – нищо не става. Какво е това, след олимпийските игри, България да замине на световно и да няма резерва, която да участва. Какво означава да се подготвят само две състезателки, а да нямаме резерва. Какво значи това, да нямат някои хора понятие за психиката на един състезател.

И мачкането на един състезател не става само с подхвърляне и отричане, а и с прекаленото му натоварване с очаквания. Всичко това оказа негативно влияние. Господи, като се навъдиха едни психолози, едни мениджъри, които вместо да вдигат нивото, го свалят.

От другата страна пък виждаме, колко безкрайно е талантлив нашият народ и нашите деца. Аз вярвам, че където е текло, пак ще тече. Имаме нужда от стратегия, която да се следва. Да се издирват талантливи деца, защото има много талантливи деца, които нямат възможност да тренират.

Това е така, защото сега, който иска да влезе в големия спорт, родителите на желаещия трябва да приготвят един дебел портфейл с който да плащат, плащат, плащат.  И така стотици, хиляди талантливи, но бедни деца остават извън спорта. В България няма грижа за спорта. Единствената грижа на политиците е  как да се снимат с шампионите. А единствената грижа на много спортни ръководители е, как да се присламчат към определен политик, защото ще чакат от него пари, ако дойде на власт. Прекланям се пред децата и треньорите, които успяват да се справят с трудностите.

Нешка, няма грешка! Легендарната Нешка Робева сте все пак.  Как се държи световна конкуренция, почти 20 години? Тогава бяхте начело на националите ни. Какво трябва да научат от Вас сегашните треньори?

Ако сегашните треньори са искали да научат нещо от мен, а аз съм човек, който нито се крие, нито крие тайните си, да са го научили. И след, като никой не иска нещо да научи, аз не смятам, че медията е мястото в което трябва да им давам съвети. Който иска да ме потърси, да ме покани, да ме попита. Няма да откажа.

Но явно на някои нещо им пречи да питат Нешка Робева. Сега е модерно всичко от едно време да се отрече, отхвърли, зачеркне, сатанизира. Това пак се прави с цел, хората да мислят по-малко и реално да съпоставят.

Ами, ако случайно си кажат и спомнят – „Чакайте бе, преди как имаше спорт, здравеопазване, образование, култура, а сега няма нищо“!? Какво ще отговарят тези политици, които докараха страната до това положение.

Чудя се, как в едно такова важно министерство, като това на културата, ще сложиш хлапе, което да се лигави и да си прави селфита. Само с този пример искам да накарам хората да се замислят.

Всички сега дрънкат по онова време това беше лошо, онова беше лошо. И аз стоя и се питам – „Абе, аз живяла ли съм по онова време или не“!? Когато отричаме изначално всичко, как да не отричат всички и една Нешка Робева.

Има и много мои колежки, можещи, знаещи, професионалисти, сега пенсионери, но потърсете ги за малко акъл. Но никой не го прави. Във всички области и сфери е така. Не само в спорта. Грозна работа.

Мои приятели ме молят да напиша нещо за онова време. Да обясня, че не всичко е било черно, лошо и така, както го представят денс. Ще пиша, но не съм сигурна дали мога вече да променя нещо. Но, ако мога да помогна на някого с нещо в спорта, ще го направя на драго сърце.

Кое е най-голямото ви постижение в залата и в личен план?

В залата беше това, че съумявахме да вкараме тежката конкуренция в залата.  При изработване на едни строги регламенти, правила и планове, да осигурим неутралност на съдийството.

Преди за да определим един състезател за световното, нямаше значение, колко е богат татко или мама. Колко пари хвърлят във федерацията. Тогава имаше едно единствено значение – състезанията.

Който докажеше качества и се пребореше да влезе в националния отбор, той трябваше да знае, че се е преборил минимум за бронзов медал. Състезанието не е комфорт, състезанието е остра борба и закаляване на психиката. Контролните състезания, вътрешната борба в отбора, закаляват психиката на състезателите. Тези, които психически не могат да издържат отпадаха. Така създавахме шампиони. Тези тактики даваха мотивация на самите състезатели да работят. Без да работиш, не можеш да отговориш на подбора, не можеш да се класираш. Сега не виждам конкуренцията.

Госпожо Робева, давали сте, раздавали сте се, а коя е най-ценната награда, която сте получавали?

С всички деца, с които съм работила, дали са станали световни шампиони или не, но са намерили своето място в живота, са моята награда. Да получиш удовлетворение от своите ученици. Да те обичат, уважават. Да разбереш, че са се развили и намерили своя път в живота. Ето, това е моята награда.

Двайсет години преподавам хореография и когато днес виждам, как мои ученици, които са създали клубове, в които се танцуват народни танци, сърцето ми скача от радост. Успяла съм да посадя хубави, добри, полезни зрънца. Това е моята радост и щастие. Наградата ми е голяма. Виждам, че хората с които съм работила и на които съм давала знания, жънат успех.

Разкажете ни малко за връзката ви с Ванга? Кое Ви впечатли в нея? Какво не знаем за Ванга?

Народът сега не търси много знанието и затова е силно разделен в мнението си за Ванга. Днес всичко е позволено. Може да се клевети спокойно, да се хули и обижда всеки. Ванга не прави изключение, за голяма жалост.

Ванга беше един мъдрец. Тя беше една невероятна жена, пророчица, а като живот – светица. Въпреки, че тя казваше  – „Нешка, мислете за мен, като за мъченица“. Много нейни предсказания от преди 30 години, които ми е казвала в нашите разговори, ми бяха много непонятни. Но, сега разбирам всичко.

Не всичко съм споделяла, каквото ми е казвала, а и нямам намерение да го споделям с никого, но, ако я слушахме, ако повече се вслушвахме в нея – нямаше да стигнем до тук.

Политиците ни ходеха при нея за да разберат, дали ще ги изберат. Но никой не я пита, къде, как и по кой път да вървим. Никой не я попита по кой път да поведе България. Никой не я попита за народа. За това, как и какво да направи, че на него да е по-добре.

Не, те се интересуваха само от себе си. Много спортисти ходеха при нея за да разберат, дали ще вземат медали.

„Ке страда България, ке страда. Оти сме безверници“. Това бяха много чести думи в устата на Ванга.

Вярата не е само в това, да влезеш в църквата, да се кръстиш, да удрящ чело в земята. Вярата е старанието да живееш праведно, да правиш добро, да пръскаш добри дела и мисли, послания. Вижте ни на какво сме заприличали. Ванга беше открит човек и казваше директно истината, в очите. Не спестяваше критики към никого и за нищо.

Как живеете днес на село? Имате ли поне Фейсбук да следите новините по света и у нас? Или гледате само телевизия?

Фейсбук е една голяма клоака. Там можеш да се заразиш с простотията на най-големите простаци. Много рядко отварям социалната мрежа и съм отвратена от негативизма, първичността, животинското и идиотщината, която лъха от него.

Скоро получих едно съобщение по месинджър: „ Тъпанарко, кой ти каза, че тия ще влязат в управлението“.

Някой си ми писал коментар за това, че нещо съм казала в някое интервю. Аз понякога им отговарям и му писах – „Нали разбирате, че имам много по-богат речник, дори в областта на простащината. Ако реша да ви отговоря по същият начин  – жална ви майка. Това е масово. Просто епитети, простотия. В мрежата , която е създадена да публикуваш, да изразиш мнение, да получиш мнение, да проследиш нещо интересно, да научиш нещо смислено, се е превърнала в просташко блато на вулгарност и идиотизъм. Всичко това се отразява върху хората.

Всичко, което се случва в училищата с тази агресия, простотии, насилие. Всичко това се размножава, чрез Фейсбук и другите социални мрежи. Те са изгубили истинското си предназначение.

С една дума вярна е приказката, че когато е нямало Фейсбук, само близките ти са знаели, че си прост?

Точно така. Това се налага. Това е стратегия, която се налага в целия свят. Упадъкът на цивилизациите, нарушаване на културите, вмешателството, унищожаването на националните култури. Всичко това е заложено, като програма. Човечеството от седем милиарда трябва да остане един златен милиард.

Много националности, нации, култури трябва да бъдат заличени, защото някои си въобразяват, че те ще са златния милиард. Чрез Фейсбук, Инстаграм, Тик-ток и други социални мрежи, тази зараза се пръска по света. Мултикултурен свят е модерното понятие, но за сметка на националните култури, които трябва да се унищожат.

Какво мислите за образованието? На няколко пъти се ядосвахте, че е на много ниско ниво.

Не е ли? Какво е това нещо 50% двойки на матурите по български език и  литература. После  тези хора ще влязат и в политиката. Те са взаимосвързани работите. Какво означава човек, който не може да говори български език, не умее да пише правилно на български език, да управлява хора и да създава закони. Ужас! И на всичко отгоре няма никакво старание да се научат. Няма желание, нищо. Поне български език да говорят правилно и да пишат правилно.

 

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви