Юлия Николова

Тревожна статистика показва, че всеки втори българин е с кредит, а всеки трети не може да го обслужва.

Много хора, търсейки изход от затрудненията, стигат до кредиторите с надеждата да си решат временно проблемите, но в повечето случаи това е най-голямата им грешка.

Живеещ в несигурни времена и условия българинът често се превръща в „некоректен платец“. Това от своя страна го завихря в спиралата от съдебни дела, частни съдебни изпълнители, колекторски фирми и в крайна сметка се стига до секвестиране на движимо, недвижимо имущество, както и на доходите му.

Никой кредитор или институция, занимаваща се със събиране на задълженията не се интересува от това дали има човек с какво да преживява, къде живее, с какви доходи кара месеца и има ли въобще доходи задлъжнялото лице.

Днес в рубриката „Журналистът пита, адвокатът отговаря“ журналистът на BurgasNews Янчо Николов  ще говори по темата с експерта по право –  адвокат Юлия Николова. Адвокат Николова е член на Софийска адвокатска колегия от повече от 20 години. Тя поддържа и фейсбук страница Юлия Николова – Адвокат | Facebook, на която ежедневно публикува видеа на правни теми.

Адвокат Николова, вземайки голяма сума пари от кредитор, възможно ли е лицето, което е взело сумата и след време не е в състояние да я изплаща, да му бъде отнето и жилището?

В последно време наблюдавам, че ситуацията все повече заприличва на ситуацията 2007 -2008 година, когато много хора бяха взели сериозни по размер кредити, чиито месечни вноски плащаха „на магия“.

Тъй като предходните години преди 2008 година доходите растяха всяка година, хората имаха лъжливото усещане, че това ще продължи и всяка година доходите им ще се качват поне по 10 %.

Сега също много хора взеха кредити, но разликата от 2007-2008 е, че сега по-голяма част от кредитите са обезпечени с ипотека. Другата сериозна разлика е, че не просто доходите не се увеличават, а че инфлацията расте неконтролируемо.

Официалната инфлация е 20 %, но ние виждаме че инфлацията на хранителните продукти е над 50 %, а разходът за храна е разход, който не можем да ограничим.

Така че, за съжаление бъдещето не изглежда много светло, а напротив очакваме проблеми и покачване на нивото на необслужваните кредити.

От друга страна, още не сме приключили дълговете от кризата от 2008 година. Има физически и юридически лица с висящи изпълнителни производства, още от този период.

Какво може да им вземе съдебния изпълнител?

Принципно всички вещи на длъжника служат за общо удовлетворение на кредитора, но нашият закон предвижда и това, че определени вещи не могат да се продадат и това са т. нар. „несеквестируеми вещи“.

Кои са тези вещи?

Единственото жилище на длъжника е несеквестируемо. Несеквестируеми са също трудовото възнаграждение и пенсията до размера на минималната работна заплата.

Ако сумата, която се получава е по-висока от минималната работна заплата, една част е несеквестируема. Зависи и от това, дали длъжникът има деца или не.

Например, ако получавате месечно възнаграждение между 1 и 2 минимални работни заплати – съдебният изпълнител може да ви вземе една трета част, ако сте без деца и една четвърт, ако имате деца, които издържате.

Ако получавате месечно възнаграждение между две и четири минимални работни заплати, съдебният изпълнител може да ви вземе една втора част, ако сте с деца и една трета, ако имате деца, които издържате.

А ако получавате над 4 минимални работни заплати, съдебният изпълнител може да ви вземе горницата над сумите над двукратния размер на минималната работна заплата, ако сте без деца и горницата над два пъти и половина минималната работна заплата, ако сте с деца, които издържате.

Това обаче не се отнася за задълженията за издръжка, тъй като присъдената сума за издръжката за текущия период се удържа изцяло.

Нека поговорим за секвестирането на жилищата? Казвате, че единственото жилище не подлежи на секвестиране. Има ли случаи в които подлежи и кои са те?

При някои типове задължения дори единственото жилище е секвестируемо. Например за вземания за издръжка.

Издръжката е на първо място и се смята, че вземането е от особена обществена важност, тъй като се касае за издръжка на деца, които нямат възможност сами да се осигуряват. Така че, дори и единственото жилище може да бъде продадено за задължения за издръжка.

Освен това, длъжник може да изгуби жилище, ако лицето е причинило вреди от непозволено увреждане. Простичко казано, ако например някой е набил друг човек и първият го осъдил за заплати обезщетение, тогава жилището на длъжника е секвестируемо за това задължение.

Третия случай, когато жилището става секвестирумо, е когато длъжникът сам се е разпоредил с жилището т.е. например сам го е продал. Тогава, ако тази сделка се обяви за недействителна по отношение на кредитора, жилището губи статута са на несеквестируемо.

Също могат да се вземат и парите от продажбата на такова жилище, ако длъжникът сам го е продал.

За вреди от финансови начети, законът също предвижда, че единственото жилище може да бъде продадено.

Казвате, че суми до минимална работна заплата са несеквестируеми. Има ли случаи, когато се злоупотребява с това и въпреки всичко се прибират тези суми?

Такива случаи са извън закона и не би трябвало да има. Но, казвам „но“, ако лицето е събирало сумите в сметка и сметката е набъбнала, се получава парадокс, че макар и сумите да са били минимални и неподлежащи на секвестиране, то натрупани в сметка с времето се считат за спестявания, по силата на закона, и подлежат на секвестиране. Могат да бъдат взети от съдебния изпълнител и дадени на кредитора.

Могат ли да бъдат секвестирани суми определени за инвалидни пенсии – ТЕЛК, НЕЛК?

Питали са ме по този въпрос не веднъж. При тези инстанции се чака.

Особено при обжалване пред НЕЛК се стига до чакане една година, преди да бъдат изплатени сумите.

При одобряване и подписване на документа, дължимите суми се изплащат назад във времето от момента на подаване на документите за освидетелстване. И тази сума, която е натрупана във времето, може да бъде секвестирана, защото тя е за една година назад и вече се е превърнала в спестяване и не представлява издръжка.

И да се върнем пак към жилището. В какви други случаи могат да ви го вземат?

Класическият случай е, когато сами сте ипотекирали имота. В момента има много хора, които публично говорят, че кредитите са много изгодни и, че трябва да се купуват жилища на кредити. С това трябва много да внимавате, защото после сами ще връщате тези кредити.

Както казахме, преди около 10-12 години гледахме същият филм. Голяма част, от имотите, върху които бяха учредени ипотеки и чиито кредити не бяха изплащани, бяха продадени на публична продан в последствие. И имотите, които се продадоха на публичен търг бяха много, много по-ниски от реалната стойност на жилищата.

Така че хората трябва да внимават много, защото ипотеката не е както в чужбина – имота да е на банката, а наш собствен. И се понякога се получава, че имотът се продава на по-ниска стойност от пазарната, но получените пари не покриват цялото задължение и човекът продължава да е длъжник и да изплаща заема.

Например сме теглили кредит 100 000 лева, а с разноски, лихви, и допълнителни съдебни такси е стигнал 150 000 лева. Имота ви е продаден за 80 000 лева, а остатъка от 70 000 лева продължавате да изплащате във времето.

Добре, но няма ли абсолютна давност? Не  може ли да има спасение по някакъв начин?

За задължения, които са от частно правен характер доскоро не беше предвидена абсолютна давност.

Миналата година се предвиди 10 годишна абсолютна давност. Това означава, че след като мине този период от 10 години задължението се погасява, без да се вземат предвид прекъсването и спирането  на давностния срок.

В текста на закона беше предвидено, че тази 10-годишна давност, ще има обратна сила т.е. ще се прилага и за заварени случаи. Но Конституционният съд се произнесе, че ще има действие само напред във времето.

Това означава, че чак 2031 година ще може да се възползваме за първи път от абсолютната давност, предвидена в ЗЗД.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви